НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
434
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той бе истински бял брат и целият светеше от
вътрешна
чистота
.
Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана.
Той бе истински бял брат и целият светеше от
вътрешна
чистота
.
Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца.
към текста >>
2.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една
вътрешна
група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.
Учителят го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученика. Един ден, както се бяхме събрали около Него, Той каза: "Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените и да го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел.
Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една
вътрешна
група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.
Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите.
към текста >>
Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на
вътрешна
работа с Пентаграма.
Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите.
Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на
вътрешна
работа с Пентаграма.
Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра.
към текста >>
Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на
вътрешната
Светлина на съзнанието си.
Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя.
Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на
вътрешната
Светлина на съзнанието си.
Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма.
към текста >>
Тя не може да се свали в онази
чистота
от форми - движение и музика - на земята.
Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето? " Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят.
Тя не може да се свали в онази
чистота
от форми - движение и музика - на земята.
Ако се свали така, както е горе на Небето и се играе на земята, ще се разруши земята. Тя ще се свали в следващата епоха. Паневритмията е хармония на човешката душа и на човешкия дух, направили общение с Бога. Засега човешката душа и човешкият дух могат да направят общение с Бога в пълна хармония само горе, в Невидимия свят, в света на Мъдростта, където е истинската Виделина и Светлина на човеците." "Ами тази Паневритмия, Учителю, каква ще бъде тя тука? " - обади се една сестра.
към текста >>
3.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма
вътрешна
хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма
вътрешна
хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика,
чистота
и Виделина.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика,
чистота
и Виделина.
Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие.
към текста >>
4.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той е
вътрешна
езотерична Школа за запазване
чистотата
на Христовото Учение.
Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма.
Той е
вътрешна
езотерична Школа за запазване
чистотата
на Христовото Учение.
Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман.
към текста >>
От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и
чистота
.
Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и
чистота
.
Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.
към текста >>
5.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши
вътрешна
революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода.
Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй.
Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши
вътрешна
революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода.
Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение. А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата.
към текста >>
Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята
чистота
от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас.
Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята
чистота
от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
6.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше
чистота
в тяло, мисли и дела.
Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм.
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше
чистота
в тяло, мисли и дела.
Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>
А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на
вътрешната
свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата.
Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя. Там ще ги намерите, ще ги проучите и ще ги изпълнявате. Предателството към Школата може да дойде от представителите и на трите клона. Но верните по дух на Великия Учител от трите клона трябва да се обединят. Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя.
А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на
вътрешната
свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата.
Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода. Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител.
към текста >>
Ето, това искат онези чрез така наречената външна и
вътрешна
свобода.
Предателството към Школата може да дойде от представителите и на трите клона. Но верните по дух на Великия Учител от трите клона трябва да се обединят. Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя. А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата. Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони.
Ето, това искат онези чрез така наречената външна и
вътрешна
свобода.
Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител. Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация. Днес ние сме в България, а утре ще бъдем в Кавказ и Русия.
към текста >>
7.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от
вътрешната
Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят.
Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от
вътрешната
Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал.
към текста >>
Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като
вътрешна
възбрана.
Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството? Отивам при Учителя и споделям с Него, че искам да предам на Братството една голяма сума пари, която съм получила от рода си като наследство. Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос.
Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като
вътрешна
възбрана.
Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени. А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха.
към текста >>
А Братството е общение на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от
чистота
и съвършенство!
А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство? " Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух.
А Братството е общение на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от
чистота
и съвършенство!
Само Христовият Дух обединява, но той действува в Чистота, чрез Виделината на Словото Си.
към текста >>
Само Христовият Дух обединява, но той действува в
Чистота
, чрез Виделината на Словото Си.
Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство? " Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух. А Братството е общение на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от чистота и съвършенство!
Само Христовият Дух обединява, но той действува в
Чистота
, чрез Виделината на Словото Си.
към текста >>
8.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и
чистота
в сърцето му и с праведни дела.
Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и
чистота
в сърцето му и с праведни дела.
Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад.
към текста >>
Това е свят на
Чистота
, свят на Виделина и свят на хармония.
Барачката бе голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. А после пристроихме към нея къща от етаж и половина. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа.
Това е свят на
Чистота
, свят на Виделина и свят на хармония.
Ние трябва да го свалим на земята чрез постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова. Насреща се зададе Учителят. Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас.
към текста >>
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с
Чистота
в мисли, чувства и дела.
Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти?
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с
Чистота
в мисли, чувства и дела.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
към текста >>
Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската,
Вътрешната
Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото.
Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската,
Вътрешната
Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си. Това беше нашата привилегия в нашия Път на ученичество. Вашата привилегия ще бъде да се ползувате от нашите опитности, които са реализирани закони на учениците от Духовната Школа на Учителя.
към текста >>
9.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Оттам дойдоха всички спорове за
чистотата
на музиката на Учителя.
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, музикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния текст. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно.
Оттам дойдоха всички спорове за
чистотата
на музиката на Учителя.
Ето един случай, на който аз присъствувах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя и не беше ги предал точно поради причините, които изложих, беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи.
към текста >>
Минахме през големи борби за запазване на
чистотата
на песните на Учителя.
Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше.
Минахме през големи борби за запазване на
чистотата
на песните на Учителя.
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя. Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя.
към текста >>
Трето условие е да влезнеш във
Вътрешната
Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител.
Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично. Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един.
Трето условие е да влезнеш във
Вътрешната
Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител.
Четвърто условие е да бъдеш добър музикант, за да можеш чрез музиката на Учителя да се добереш до Духа на тази музика, а чрез нея - до Словото Му. Защото Словото на Учителя предхожда музиката Му. Словото на Бог предхожда всичко. То е Началото! В начало бе Словото!
към текста >>
10.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина,
вътрешната
Виделина у човека.
(I Поел. към Тим. гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий.
Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина,
вътрешната
Виделина у човека.
А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога.
към текста >>
Христовият Дух идва като светлина в умовете, като
чистота
в сърцата и с праведни дела у человеците.
Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата.
Христовият Дух идва като светлина в умовете, като
чистота
в сърцата и с праведни дела у человеците.
Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят.
към текста >>
Христовият Дух носи Светлина в ума,
Чистота
в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа.
Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците.
Христовият Дух носи Светлина в ума,
Чистота
в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа.
Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши.
към текста >>
Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като
Чистота
, а в делата им като Добродетели.
Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци.
Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като
Чистота
, а в делата им като Добродетели.
Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е.
към текста >>
Христовият Дух, носи
вътрешната
свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е.
Христовият Дух, носи
вътрешната
свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението.
към текста >>
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на
нечистота
, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време.
Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на
нечистота
, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
към текста >>
Без тази
вътрешна
промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
Без тази
вътрешна
промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
към текста >>
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една
вътрешна
промяна.
Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една
вътрешна
промяна.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
към текста >>
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот,
чистотата
на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот,
чистотата
на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока
вътрешна
опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока
вътрешна
опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.
към текста >>
12.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той я поддържаше с непрестанна
вътрешна
и външна работа.
Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога.
Той я поддържаше с непрестанна
вътрешна
и външна работа.
Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше.
към текста >>
Някак естествено той беше поел всичката
вътрешна
работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер.
Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието.
Някак естествено той беше поел всичката
вътрешна
работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер.
Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове. След това го изправят пред военен съд.
към текста >>
И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата
чистота
и достойнство.
Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди.
И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата
чистота
и достойнство.
В Духът е силата, а не в множеството. Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?! И тъй - „Не бой се мало стадо". Поздравяваме ви с Духовната Нова Година. За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега.
към текста >>
13.
91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „
Чистотата
".
Попът чак тогава я миросва и прави един жест, с който иска да каже, „Ти не си достойна, ама от мен нека да мине". Паша разбира жеста. Когато се връща при Учителя разправя му за случилото се. „Учителю, никога вече няма да ида да се пречистявам". Учителят мълчи.
Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „
Чистотата
".
Тогава разбрахме какво означава вътрешната чистота у човека. А Паша седеше и стенографираше тази беседа. Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи чистота и характер у човека. Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото да обитава Словото на Учителя. Ето това е характер, такъв човек бе Паша.
към текста >>
Тогава разбрахме какво означава
вътрешната
чистота
у човека.
Паша разбира жеста. Когато се връща при Учителя разправя му за случилото се. „Учителю, никога вече няма да ида да се пречистявам". Учителят мълчи. Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „Чистотата".
Тогава разбрахме какво означава
вътрешната
чистота
у човека.
А Паша седеше и стенографираше тази беседа. Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи чистота и характер у човека. Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото да обитава Словото на Учителя. Ето това е характер, такъв човек бе Паша.
към текста >>
Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи
чистота
и характер у човека.
„Учителю, никога вече няма да ида да се пречистявам". Учителят мълчи. Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „Чистотата". Тогава разбрахме какво означава вътрешната чистота у човека. А Паша седеше и стенографираше тази беседа.
Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи
чистота
и характер у човека.
Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото да обитава Словото на Учителя. Ето това е характер, такъв човек бе Паша.
към текста >>
14.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
То се разбира и озарява от
вътрешна
светлина постепенно.
Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път.
То се разбира и озарява от
вътрешна
светлина постепенно.
Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот.
към текста >>
Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и
чистота
.
Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път.
Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и
чистота
.
Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух.
към текста >>
15.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на
чистотата
, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки.
Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра. Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях." 10.
Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на
чистотата
, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки.
От Школата трябва да излязат хората на Новото, които виждат ясно нещата и знаят как да помагат. Да бъдете образци във всичко. Образци на думи и на дела." 11. Влизане в Школата. „В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезнеш.
към текста >>
Вътрешната
Школа.
Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15.
Вътрешната
Школа.
„Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16. Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г.
към текста >>
накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне." От там започва
Вътрешната
Школа за ученика.
„Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16. Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г.
накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне." От там започва
Вътрешната
Школа за ученика.
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от Библията, написваше ги на едно листче и ги слагаше в Библията. После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа.
към текста >>
Те са за
Вътрешната
Школа на ученика.
" 10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене." Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път. Ще опитате силата им.
Те са за
Вътрешната
Школа на ученика.
към текста >>
16.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата
Чистота
.
Не сме затворени в догми и канони. Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед. Естествено е, че влиза в стълкновение със старите разбирания и естествено е, че ще бъде повлиявано от тях, но те ще бъдат също повлиявани от него и това не може да се избегне.
Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата
Чистота
.
Трябва работа, учение и учение. 13. Участта на неразумните. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево, че властта започнала да своеволничи. Той каза за комунистите: „Невидимият свят ви даде сега власт. Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите.
към текста >>
Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е
вътрешна
у човека.
Атеистичния социализъм и комунизъм в източна Германия искаше да възстанови древната езическа религия. Изровиха старите езически богове. Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем.
Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е
вътрешна
у човека.
Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно.
към текста >>
За да запазим
чистотата
на Делото и Свободата на Духа.
Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството.
За да запазим
чистотата
на Делото и Свободата на Духа.
Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата.
към текста >>
17.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Тзи работа е
вътрешна
и външна.
Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа.
Тзи работа е
вътрешна
и външна.
Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител.
към текста >>
Божият Дух работи в
чистота
, светлина, мир и доброта.
Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител.
Божият Дух работи в
чистота
, светлина, мир и доброта.
Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост.
към текста >>
Духът не търпи никаква
нечистота
, никаква небрежност, никаква немарливост.
Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител.
Духът не търпи никаква
нечистота
, никаква небрежност, никаква немарливост.
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там.
към текста >>
Вътрешната
работа на ученика да върви паралелно с външната му работа.
Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.
Вътрешната
работа на ученика да върви паралелно с външната му работа.
Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия.
към текста >>
С
чистотата
на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С
чистотата
на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им.
към текста >>
18.
ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на
вътрешна
хармония,
чистота
, порядък на висшата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на
вътрешна
хармония,
чистота
, порядък на висшата култура на Любовта.
Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно.
към текста >>
19.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Времето ми припомня за
чистота
и топлота.
И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание. Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета. Сега искам да ме видиш, сега като ти пиша. Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете. Вън е всичко бяло, студено е, но хубаво слънце грее.
Времето ми припомня за
чистота
и топлота.
Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим.
към текста >>
Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една
вътрешна
връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе.
I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен.
Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една
вътрешна
връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе.
IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
към текста >>
То е
вътрешната
защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето.
Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление.
То е
вътрешната
защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето.
Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.
към текста >>
Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и
чистота
".
Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява.
Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и
чистота
".
Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно.
към текста >>
20.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Това беше един урок за
чистотата
.
" Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене! " И така тя разлива целия казан с компота в чиниите, с мръсните си ръце.
Това беше един урок за
чистотата
.
За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да прочетете за това в Словото на Учителя.
към текста >>
За външната
чистота
и за
вътрешната
чистота
у човека.
Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене! " И така тя разлива целия казан с компота в чиниите, с мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата.
За външната
чистота
и за
вътрешната
чистота
у човека.
Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да прочетете за това в Словото на Учителя.
към текста >>
21.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Невинност и
чистота
обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел.
Невинност и
чистота
обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се.
към текста >>
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока
вътрешна
сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса
чистотата
и невинността към всички народи и цялото човечество.
Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока
вътрешна
сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса
чистотата
и невинността към всички народи и цялото човечество.
Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>
Размишлявайки, постепенно разбрах за каква
чистота
ми говореше Той.
Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
Размишлявайки, постепенно разбрах за каква
чистота
ми говореше Той.
Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри.
към текста >>
Тази необикновена
чистота
имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество.
От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той.
Тази необикновена
чистота
имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество.
Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба.
към текста >>
Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята
чистота
.
Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа.
Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята
чистота
.
По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля.
към текста >>
22.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази
чистота
, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше.
Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази
чистота
, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше.
Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка.
към текста >>
Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната
чистота
.
Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен.
Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната
чистота
.
Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено.
към текста >>
Това са въпроси от скритата Школа, от
вътрешната
Школа.
Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега. Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи.
Това са въпроси от скритата Школа, от
вътрешната
Школа.
За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество.
към текста >>
Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на
чистота
и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество.
Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност.
Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на
чистота
и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество.
Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай. През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия.
към текста >>
Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната
чистота
в целия свят.
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му предала съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество. Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи.
Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната
чистота
в целия свят.
От всичко туй станах малко ексцентричен. Тази ексцентричност се изрази в напущането на университета и напълно отдаден на големите проекти за този голям мисианизъм. В същото положение беше и Георги Марков и той не можа да си вземе изпита по аналитична геометрия, въпреки настояванията на Учителя. Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно.
към текста >>
Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на
чистотата
.
Съборът бе епохален и се състоя в новопостроения салон на ул. „Оборище". Първият ден на събора беше много интересен. Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целият светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа".
Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на
чистотата
.
На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности - Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата.
към текста >>
И затуй втората
вътрешна
храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление.
Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят.
И затуй втората
вътрешна
храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление.
Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето.
към текста >>
Ето, имате и
вътрешната
страна за смисъла и цената на един човешки живот.
В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Ето, имате и
вътрешната
страна за смисъла и цената на един човешки живот.
Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
към текста >>
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична
чистота
и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична
чистота
и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>
Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази
чистота
, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази
чистота
, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество.
към текста >>
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към
чистота
.
Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към
чистота
.
Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява.
към текста >>
Той издигна онзи жив храм на
чистота
, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове.
Той издигна онзи жив храм на
чистота
, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
към текста >>
Неговата
чистота
ме обгръщаше все повече и повече.
Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята.
Неговата
чистота
ме обгръщаше все повече и повече.
До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството.
към текста >>
23.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Написа неща, които противоречат на онази
чистота
на Христовото Учение.
Но за великата мисия на Христос те не бяха още готови и не можаха да я оценят. Ледбитер е един от идеолозите на теософията. Той претендираше, че е голям ясновидец за миналото и бъдещето на света. Написа много книги. Той не можа да се освободи от идеологията, защото беше епископ.
Написа неща, които противоречат на онази
чистота
на Христовото Учение.
Те си останаха черковници. Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото. Ето, претендираше, че е най-големият ясновидец, а с неговото ясновидство не можа да съзре и види, че Всемировият Учител е в България, че е роден, и че крачи по земята българска. Георги Драганов е от Ямбол. Следваше право.
към текста >>
Там е неговата
вътрешна
Школа.
„Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот.
Там е неговата
вътрешна
Школа.
Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г.
към текста >>
24.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
От него лъхаше невероятна
чистота
.
Пеню го поканил в голямата стая. Жена му Каменка и дъщеря му Иванка се прибират в кухнята. Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа.
От него лъхаше невероятна
чистота
.
И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му. От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят. Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек.
към текста >>
И като го слушаше човек оставаше потресен от
чистотата
му.
Жена му Каменка и дъщеря му Иванка се прибират в кухнята. Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа. От него лъхаше невероятна чистота.
И като го слушаше човек оставаше потресен от
чистотата
му.
От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят. Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек. Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек.
към текста >>
От
чистотата
човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят.
Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа. От него лъхаше невероятна чистота. И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му.
От
чистотата
човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят.
Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек. Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил.
към текста >>
Ето, също така не може да се гледа дълго време онази
вътрешна
чистота
, която я притежава даден човек.
От него лъхаше невероятна чистота. И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му. От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят. Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго.
Ето, също така не може да се гледа дълго време онази
вътрешна
чистота
, която я притежава даден човек.
Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил. Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата чистота. Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен.
към текста >>
Аз досега не съм срещал такава
вътрешна
чистота
, каквато беше при Пеню, у някой друг човек.
И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му. От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят. Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек.
Аз досега не съм срещал такава
вътрешна
чистота
, каквато беше при Пеню, у някой друг човек.
Познавам всички, с които съм работил. Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата чистота. Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен. Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е простота.
към текста >>
Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата
чистота
.
Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек. Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил.
Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата
чистота
.
Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен. Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е простота. Не, това беше чистота, вътрешна чистота, която той си беше изработил. И то от векове.
към текста >>
Не, това беше
чистота
,
вътрешна
чистота
, която той си беше изработил.
Познавам всички, с които съм работил. Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата чистота. Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен. Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е простота.
Не, това беше
чистота
,
вътрешна
чистота
, която той си беше изработил.
И то от векове. И така, агентът от милицията престоява към три часа при Пеню и след това си отива, доволен от разговора. И представете си, че през тези три часа той не е поискал да отиде в тоалетната - обикновено мъжете използват често тоалетните за облекчаване. Ако беше отишъл там, щеше да намери в кофи и легени сложени снимки за промиване, както и цялата апаратура за преснема-не на снимките. Щеше да ги види, щяха да ги приберат и щеше да се провали всичко.
към текста >>
25.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
Вътрешният блясък на
чистота
е заместен с външния - на златото.
четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл.
Вътрешният блясък на
чистота
е заместен с външния - на златото.
Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши.
към текста >>
Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а
вътрешна
светлина.
Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото.
Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а
вътрешна
светлина.
Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах.
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Вътрешната
верига на учениците 65.
Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62. Атаки през деня и през нощта 63. Блаженствата на Христовия Дух 64.
Вътрешната
верига на учениците 65.
Писмо до една приятелка 66. Безпогрешното мнение 67. Астрологически аспект от 15 000 години 68. Съжителството 69. Жена от народа и принцът от приказките 70.
към текста >>
Вътрешната
Школа бе връзката с Духа от Словото на Учителя 106.
Величието на Духа Божий 101. Свещена простотия 102. Унижение и достойнство 103. Товарът, който носеше Учителя 104. Великият Учител и великият страдалец 105.
Вътрешната
Школа бе връзката с Духа от Словото на Учителя 106.
Кокошката на Учителя 107. Светлина в умовете и виделина в душите 108. Необяснимите случаи на Божието присъствие 109. Благотворителност 110. Предрешаване на първообраза 111.
към текста >>
Вътрешната
светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126.
Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125.
Вътрешната
светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126.
Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131.
към текста >>
Чистота
отвън и
чистота
отвътре 151.
Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150.
Чистота
отвън и
чистота
отвътре 151.
Урвата и скалата 152. Опити за отстраняване 153. Комуната на ул. “Опълченска” 66 154. Комуните 155.
към текста >>
Вътрешната
Школа 215.
Петко Епитропов и нарядите 211. Петко Епитропов и баба Хаджийка 212. Как се написа и издаде книгата “Учителят”. Учителят не се доказва 213. Клетвата и мълчанието на гълъба 214.
Вътрешната
Школа 215.
Георги Радев и Дафинка 216. Георги Радев и неговата гостенка – охтиката 217. Георги Радев и последната беседа на Учителя за него 218. Георги Радев и новите дрешки 219. Георги Радев и дипломата 220.
към текста >>
Вътрешната
Школа на десетте ученички 263.
Истината за Савка 258. Божията Правда 259. Мястото, което всеки си заслужаваше 260. Всемировият Учител и Божият план за всяка една душа 261. Изкусителят 262.
Вътрешната
Школа на десетте ученички 263.
Чистотата 264. Мястото на ученика 265. Незаменяемата 266. Туристическият нож на Цеко 267. Апартаментът на Цеко 268.
към текста >>
Чистотата
264.
Божията Правда 259. Мястото, което всеки си заслужаваше 260. Всемировият Учител и Божият план за всяка една душа 261. Изкусителят 262. Вътрешната Школа на десетте ученички 263.
Чистотата
264.
Мястото на ученика 265. Незаменяемата 266. Туристическият нож на Цеко 267. Апартаментът на Цеко 268. Машата на Учителя 269.
към текста >>
27.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в
чистота
, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в
чистота
, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене.
Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана.
към текста >>
Но да се домогне до
чистотата
това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция.
„Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти". Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот.
Но да се домогне до
чистотата
това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция.
Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето. Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно. За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя. Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце".
към текста >>
Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за
чистотата
е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция.
Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за
чистотата
е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно. За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя. Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад.
към текста >>
Това бе една неповторима опитност за
чистотата
.
За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя. Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва.
Това бе една неповторима опитност за
чистотата
.
Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот.
към текста >>
Вторият път тази
чистота
видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата.
Вторият път тази
чистота
видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>
Трети път аз видях
чистотата
как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка
нечистота
, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
" Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
Трети път аз видях
чистотата
как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка
нечистота
, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си.
към текста >>
Това ти е една
вътрешна
опитност.
Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби. Затова вяра, вяра трябва да имаш. Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно.
Това ти е една
вътрешна
опитност.
Това ще ти бъде един малък опит". Този ден аз имах неудача в изпита си в Университета. Плаках много. Исках Учителят да ми помогне да го издържа. Учителят ме прие и няколко пъти ме чисти с „паси" - като простираше двете си ръце над главата ми на половин метър разстояние и правеше плавни движения.
към текста >>
28.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
За да пази човек
чистотата
, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена.
Ако ти си едно нежно цвете, а дойде някой ураган, то той ще те покоси. Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност. Значи трябва да има хармония в енергиите. Затова най-опасно е волевото съприкосновение. Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите.
За да пази човек
чистотата
, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена.
После трябва да се пази друг един закон: то е да сърадваш. Когато видиш някоя жена, че държи своето дете да не кажеш: да си имах и аз такова дете, а да ти е драго, че тя има такова дете. Ти кажи „Моето дете, което имам и то е хубаво". То е по-хубаво, защото духовното дете го носи човек винаги със себе си. Нали е по-хубаво детето ти да е винаги с теб?
към текста >>
" „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при
чистотата
отношенията са свободни".
Нали е по-хубаво детето ти да е винаги с теб? " „Учителю, вие гледате съвсем друго яче и вашето Учение идва в противоречие с обикновеното схващане за морала". „Да, аз зная, че при сегашните разбирания се ражда противоречие." „Учителю, хората са разделили формите на две - едните считат за морални, а другите за неморални. Например те считат, че едно момиче е чисто ако не се допре даже с ръката си до момче". „А ти как разбираш всичко това?
" „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при
чистотата
отношенията са свободни".
„Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение. Например ти чувствуваш и долавяш едно нещо. После виждаш двама души нещо правят. Това е илюзия. Твоето вътрешно схващане е верно.
към текста >>
То не може да се открадне, то е
вътрешната
духовна храна и духовният хляб.
После трябва да знаете, че Божественото е като река. След като си се окъпал в реката и дойде друг той в същата вода ли се къпе? Не, тя водата е изтекла и сега друга тече, която е лично за него. Ето защо човек трябва да знае, че неговото никога не могат да му го вземат. Това, което е за него, то си е специално определено.
То не може да се открадне, то е
вътрешната
духовна храна и духовният хляб.
После могат да се родят и други неща. Аз ще ви приведа този пример: една ученичка се влюбила в своят учител и той решел да й опита ума. Той имал четири кукли, които бил изпълнил с енергии за различни цели. Тези кукли били автомати, които се движели и правели всичко, което той поиска. Като ги прегръщал и целувал той добивал чрез тях каквито си енергии поиска.
към текста >>
Когато човек получава Божественото трябва абсолютна
чистота
, защото иначе се раждат обратни резултати.
Когато детето е съвсем малко, майката го носи на ръце. Ако е гладно ще му даде да бозае. 2. Яденето. 3. Учението, Ти сега си между яденето и учението. Ако имаш вяра аз отдавна да съм те излекувал.
Когато човек получава Божественото трябва абсолютна
чистота
, защото иначе се раждат обратни резултати.
Бог се отнася по три начина: ако ти се отнасяш с него по човешки и Той ти отговаря по човешки. Ако се отнасяш божествено и Той ти отговаря по божествено, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински. Законът си е закон. Той ще ти се наложи. Защо да не му се подчиниш доброволно?
към текста >>
29.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
В
чистотата
има дълбочина и височина.
Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш. Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето.
В
чистотата
има дълбочина и височина.
Дълбочината е хващане на твърди корени. Височината е Божествената мисъл. Ако всички души можеха да влезат в едно тяло като прегърна него щяха всички да се нахранят. Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите. Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво.
към текста >>
Това е
вътрешната
синархичес-ка верига на учениците.
Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата. То толкова бързо преминава, че никой не го усеща. Затова е необходима веригата на учениците.
Това е
вътрешната
синархичес-ка верига на учениците.
Това е вътрешната верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога. Ще обичаш всичко, което Бог обича. Ще страдаш докато се роди в тебе доброто, после вече няма да страдаш". „Учителю, защо оставихте по-рано да изживея тези страдания? " „Трябваше да се научиш да разбираш по-добре.
към текста >>
Това е
вътрешната
верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога.
Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата. То толкова бързо преминава, че никой не го усеща. Затова е необходима веригата на учениците. Това е вътрешната синархичес-ка верига на учениците.
Това е
вътрешната
верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога.
Ще обичаш всичко, което Бог обича. Ще страдаш докато се роди в тебе доброто, после вече няма да страдаш". „Учителю, защо оставихте по-рано да изживея тези страдания? " „Трябваше да се научиш да разбираш по-добре. Ще проявиш любовта си такава каквато е и после постепенно ще я усъвършенствуваш.
към текста >>
30.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и
чистота
в салона, за да се изяви.
Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни. Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите.
Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и
чистота
в салона, за да се изяви.
От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха. В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни? стол и ъгъл на салона. По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше виждахме строгото му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона.
към текста >>
Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори
вътрешната
завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом.
Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите. След беседата ние пеехте песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите.
Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори
вътрешната
завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом.
Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него. Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя, защото всички бяхме в едно особено състояние. Веднъж запитах Учителя, а той каза: „Тук бяха дошли много души от безкрая на Вселената и не мислете, че сте само вие тук. Салонът е пълен с невидими слушатели, дошли от безкрая на Вселената, а вие сте застанали на тези столове и за тях представлявате като каменни статуи.
към текста >>
Ето това е
вътрешната
Школа на Христовият Дух".
Това е пробуждането на човешката душа. Ето това е Школата на Бялото Братство. А вие сте онези каменни статуи седнали на столовете. А вие смятате, че сте ученици. Горко на мен ако вие сте ми единствените ученици.
Ето това е
вътрешната
Школа на Христовият Дух".
Учителят имаше един уред, много чувствителен, който в присъствие на невидими посетители и на светли същества от различни ангелски йерархии, когато пристигаха при Учителя то от този чувствителен уред се чуваше един звук: фиууй и тъничко писукаше. Като записука Учителят се обръщаше, виждаше посетителя и питаше какво има и така започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: „Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език, някакъв старинен санскритски или вакхански или някакъв друг, това не можех да кажа, но езикът беше непознат за мен. Друг път Учителят запитваше: „Какво има?
към текста >>
Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в
Чистота
и Светлина.
" и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше с своят посетител. А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества? " Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа.
Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в
Чистота
и Светлина.
Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна.
към текста >>
31.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната
чистота
трябваше да съответства на
вътрешната
ни
чистота
, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам.
Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната
чистота
трябваше да съответства на
вътрешната
ни
чистота
, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
А за да ни посетят едно единствено условие бе - чистота отвън и чистота отвътре, и светлина в умовете ни. Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората.
към текста >>
А за да ни посетят едно единствено условие бе -
чистота
отвън и
чистота
отвътре, и светлина в умовете ни.
Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
А за да ни посетят едно единствено условие бе -
чистота
отвън и
чистота
отвътре, и светлина в умовете ни.
Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. За пример.
към текста >>
32.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
64.
ВЪТРЕШНАТА
ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ В един разговор на ул.
64.
ВЪТРЕШНАТА
ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ В един разговор на ул.
„Опълченска" 66 Учителят ми каза; „За да ви повдигнем трябва да ви завържем и закачим на верига. Аз ще дърпам един от вас, а той ще дърпа чрез веригата другите и така ще ви издърпаме нагоре. Необходими са образи и модели на земята, за да бъдат като ориентир на другите. Затова гледайте какво аз върша и вършете същото. Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас.
към текста >>
По-късно той започна да изнася в беседите някои от опит-ностите на учениците, разглеждаше я и показваше
вътрешната
й същност и на какъв духовен закон почива тя.
Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън. По-късно забелязах, че някои думи на Учителя и част от Словото му се предаваха на другите, които не бяха присъствали чрез устен обмен като го разказваха. След това забелязах, че понякога от провинцията изискваха да получат ръкопис на беседа на Учителя и те я преписваха. Така че Словото на Учителя се предаваше по скачени съдове на другите в резултат на нашия контакт с него. Минаха още няколко месеца и няколко пъти Учителя ми спираше вниманието, че той ще онагледи този процес, който е непонятен за мен.
По-късно той започна да изнася в беседите някои от опит-ностите на учениците, разглеждаше я и показваше
вътрешната
й същност и на какъв духовен закон почива тя.
Тогава разбрах, че тази опитност се движи и управлява по същите духовни закони и че това са духовни сили и окултни сили, които могат да преминат у нас, дори чрез опитност, която е имал някой ученик от Школата. По-късно разбрах, че едни и също закони преминават през строго определена среда, организират я и то когато се намира в също определено духовно поле. А учението на Учителя бе такова, което определяше едно силово поле и законите, които се движеха в него можеха да задвижат само учениците, които се намират в това силово поле. Или казано иначе Школата се отнасяше само за учениците. Точно и безапелационно.
към текста >>
От тук започва
вътрешната
верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята.
Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика.
От тук започва
вътрешната
верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята.
А възкачването му става чрез Духа на Словото на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Кое е по-хубаво - да те уча и после да се нахраниш на гостилницата или да те оставя в дома си и да те нахраня с мене заедно? Сега хората се хранят на гостилници. Ако нахраня десет души има ли в това нещо лошо?
към текста >>
Сега ще учиш закона на
чистотата
.
Ако нахраня десет души има ли в това нещо лошо? Аз провождам тази енергия от природата. Човек се съмнява, когато вземат неговото и го дадат на другите. Но това, което им давам е специално за тях, определено от Бога. Туй, което давам то е духовно не е физическото.
Сега ще учиш закона на
чистотата
.
Абсолютна чистота трябва. От нищо да се не съблазниш. Трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един. Ти се приближаваш към някоя форма, защото си познала Този Единия.
към текста >>
Абсолютна
чистота
трябва.
Аз провождам тази енергия от природата. Човек се съмнява, когато вземат неговото и го дадат на другите. Но това, което им давам е специално за тях, определено от Бога. Туй, което давам то е духовно не е физическото. Сега ще учиш закона на чистотата.
Абсолютна
чистота
трябва.
От нищо да се не съблазниш. Трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един. Ти се приближаваш към някоя форма, защото си познала Този Единия. Бог сега е решил да преустрои света по закона на любовта.
към текста >>
Трябва да станеш абсолютна девствена, да няма никаква
нечистота
в теб.
От нищо да се не съблазниш. Трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един. Ти се приближаваш към някоя форма, защото си познала Този Единия. Бог сега е решил да преустрои света по закона на любовта.
Трябва да станеш абсолютна девствена, да няма никаква
нечистота
в теб.
После трябва да обикнеш всички, но не външно, а вътрешно. Когато обичаш повече от Един, то това е блудство. Блуд е турска дума и значи - смесено, нечисто. Сега ще започнат да ти казват, че те обичат. Не! Те обичат докато ти пресекат извора и ти вземат водата, а после те захвърлят.
към текста >>
Телата на хората са пълни с
нечистота
.
Мъжът и жената трябва едновременно да присъствуват, за да има равновесие. Трябва да се пазиш от мъжете. Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал.
Телата на хората са пълни с
нечистота
.
В тях няма онзи нектар на чистите души. Най-добрият контакт на душите е чрез пространството. Сегашните хора и през пространството действуват отровно. Да се пазиш от омразата на хората. Когато една душа е толкова грешила, че е на път да умре, Господ я вземе и като духне, очиства я от греховете и я спасява.
към текста >>
33.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти
вътрешна
природа се въздига в теб от дълбочината на вековете.
Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис.
Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти
вътрешна
природа се въздига в теб от дълбочината на вековете.
А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо.
към текста >>
Аз съм пред Учителя по време на урок за
чистотата
.
Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение. И аз се пазех и успях да изпълнявам донякъде задача, която бях поела пред Учителя. Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога.
Аз съм пред Учителя по време на урок за
чистотата
.
„Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне. Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща.
към текста >>
Една
вътрешна
борба трябва да стане.
Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда.
Една
вътрешна
борба трябва да стане.
Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина.
към текста >>
Ще си поставиш за задача
чистота
.
Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си.
Ще си поставиш за задача
чистота
.
Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал. Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла.
към текста >>
Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в
чистота
и светлина.
Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота.
Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в
чистота
и светлина.
Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал. Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."
към текста >>
Турете
чистотата
за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
Турете
чистотата
за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал.
Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."
към текста >>
34.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на
чистота
, смирение и послушание.
Случайно поглеждам Учителят, който бе на около десет метра от мен и разговаряше с една група приятели. Той ме погледна и с погледа си искаше да каже да не се отварям толкова, защото нищо добро няма да излезне от това. Впоследствие не само, че не излезе добро, но едната сестра веднъж се обърна към мен и заядливо ме захапа: „Ти какво си мислиш, че си светица ли, не те ли знаеме каква си отвътре? " Ето така завърши моят опит за духовно приобщаване с някои сестри на Изгрева. Стоях винаги пред Учителя както пред Бога - да не скрия нещо, да не го излъжа, защото за мен това бе престъпление.
Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на
чистота
, смирение и послушание.
Но по-късно лично видях, че това не е така. Учудена и възмутена вътрешно му казвам: „Учителю, ами не казват ли ви всичко те пред вас? " Той въздъхна и каза с огорчение: „Е-е, казват, казват..." и махна с ръка като показа жест, когато едно дете е убедено, че е излъгало баща си. Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето невежество, че оскърбяваме по този начин Учителя. Друг един случай с подобна история.
към текста >>
Научила съм много неща, получих много опитности от
вътрешната
школа на Учителя.
А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб. И останаха да повтарят в първо отделение. А защо в първо отделение? Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида?
Научила съм много неща, получих много опитности от
вътрешната
школа на Учителя.
Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение. И не оценката, дадена ми от Учителя за моето безпогрешно мнение ще разреши въпроса, а ще реши онова - как се справих с тази оценка и какво направих с това знание и успях ли да реша собствената си задача, а с нея да спомогна за решаване на общите задачи на Школата. Тук има думата Учителя. Дано да зачете моето трудолюбие и отстояване.
към текста >>
35.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Това не беше ритуал, а това беше
вътрешна
потребност на всеки един от нас.
Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му.
Това не беше ритуал, а това беше
вътрешна
потребност на всеки един от нас.
Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние.
към текста >>
За да бъде човек независим, трябва да има морална
чистота
.
При сегашните условия всички хора се занимават с разни работи. Може да се забавляваш, но никой няма да ти даде нищо. Сега ще впрегнеш твоята амбиция на работа. В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост.
За да бъде човек независим, трябва да има морална
чистота
.
Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него.
към текста >>
Чистотата
идва в човека моментално.
Може да се забавляваш, но никой няма да ти даде нищо. Сега ще впрегнеш твоята амбиция на работа. В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота.
Чистотата
идва в човека моментално.
Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс.
към текста >>
36.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 5
Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата
вътрешна
нагласа от тези състояния.
По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение".
Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата
вътрешна
нагласа от тези състояния.
Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания. Кой беше истинският метод за работа. Отивам при Учителя с този залегнал у мен въпрос, а той ми отговори: „Никой да не те открие, че ти служиш на Бога". Ами сега, ето ти отговор и как ще се справиш с това положение.
към текста >>
И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез
чистотата
, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея.
Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни.
И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез
чистотата
, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея.
Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва. Пък ти и да искаш да обичаш хората-,не ще можеш.
към текста >>
37.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Аз бях вече успяла да позная онова състояние, което граничеше с
чистотата
на Словото му и на изявата на Божествения Дух в него като
Чистота
и Светлина.
В мене беше влязъл истинският отговор. Значи единственият изход е когато се съберем да говорим за Него, т.е. за Божественото, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото. Значи трябваше да минем през Словото му. Като говорим за Словото му - говорим за него, а като говорим за Него - говорим за Бога.
Аз бях вече успяла да позная онова състояние, което граничеше с
чистотата
на Словото му и на изявата на Божествения Дух в него като
Чистота
и Светлина.
Аз съм пред Учителя и той говори: „Тъй както Аз водя Школата никой не я е водил досега. Има две крайни положения: на радост и на обезсърчение. Те не са твои. Има едно трето същество, което наблюдава, това си ти. Тези смени на състоянията идват, защото закона е такъв.
към текста >>
" „Аз когато Господ ме напусне си имам една
вътрешна
светлинка и с нея си светя.
Те стават с всички. Колкото радостта ти е по-голяма, толкова и страданието ти ще е по-голямо. Него човек издържа с вяра. Всеки човек изпитва страдание, когато Господ го напусне. „ „Учителю, значи и вие попадате под този закон?
" „Аз когато Господ ме напусне си имам една
вътрешна
светлинка и с нея си светя.
Тогава аз виждам навътре в мен." „Учителю, точно тогава ли ставате с нас строг? " „Е, аз ви въз-действувам по друг начин - с мисъл."
към текста >>
38.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Та небето е взело всички предохранителни мерки докато не изтече мътилката през нашите умове, през нашите сърца, през нашите начинания -не може да дойде
чистотата
от нас.
Тази мътилка не е външна, а вътре у нас и трябва тя да премине през нас и чрез нас да изтече. И чак когато изтече, тогава ще се изчисти изворът, а като се изчисти ще дойде и чистата вода. Чак тогава ще се отвори път на Словото на Учителя и ще дойде друго време, за други хора. Защото и да се отвори сега път на Словото и да се дадат условия, то ние няма да направим нищо. Защото тази мътилка, която преминава през нас ще опушлява, ще оцапа и ще изопачи Словото на Учителя.
Та небето е взело всички предохранителни мерки докато не изтече мътилката през нашите умове, през нашите сърца, през нашите начинания -не може да дойде
чистотата
от нас.
Защото Словото трябва да протече в нас чрез нашия живот и тогава да му се даде този път. А сега всички чакат обратното - да му се даде път. Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре.
към текста >>
Чистотата
от вътре, тя е вътрешно качество у човека,
чистотата
се постига с чисти мисли, чисти чувства и праведни действия.
Защото Словото трябва да протече в нас чрез нашия живот и тогава да му се даде този път. А сега всички чакат обратното - да му се даде път. Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре.
Чистотата
от вътре, тя е вътрешно качество у човека,
чистотата
се постига с чисти мисли, чисти чувства и праведни действия.
Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в Чистотата. Само в Абсолютната Чистота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти.
към текста >>
Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в
Чистотата
.
А сега всички чакат обратното - да му се даде път. Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре. Чистотата от вътре, тя е вътрешно качество у човека, чистотата се постига с чисти мисли, чисти чувства и праведни действия.
Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в
Чистотата
.
Само в Абсолютната Чистота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто.
към текста >>
Само в Абсолютната
Чистота
.
Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре. Чистотата от вътре, тя е вътрешно качество у човека, чистотата се постига с чисти мисли, чисти чувства и праведни действия. Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в Чистотата.
Само в Абсолютната
Чистота
.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна.
към текста >>
Но тази
чистота
не трябва да бъде само външна, но и
вътрешна
.
Само в Абсолютната Чистота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто.
Но тази
чистота
не трябва да бъде само външна, но и
вътрешна
.
Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости.
към текста >>
Трябва външната
чистота
да отговаря на
вътрешната
чистота
.
„Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно.
Трябва външната
чистота
да отговаря на
вътрешната
чистота
.
Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости. То е пространство. Когато хората са близо, те не могат да живеят.
към текста >>
39.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една
вътрешна
вълна на философско обобщение на всеки един проблем.
А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата.
А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една
вътрешна
вълна на философско обобщение на всеки един проблем.
Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека.
към текста >>
Там професорите зачитаха моята
вътрешна
интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност.
Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста.
Там професорите зачитаха моята
вътрешна
интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност.
Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках. Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия.
към текста >>
Това е пример за свещената простота, която царуваше на Изгрева, защото Божественият Дух се изявява единствено в Абсолютната
Чистота
и това е синоним на свещената простота, свещената мистична простота.
Отидете и благодарете на него". Отново се връщат при Учителя и питат: „Учителю, какво стана сега, каква е таз работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: „Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, който накара и даде подтик да се донесе плодът на Бога при нозете на Великият Учител". Ето това е пример за Абсолютната Истина, която цареше на Изгрева.
Това е пример за свещената простота, която царуваше на Изгрева, защото Божественият Дух се изявява единствено в Абсолютната
Чистота
и това е синоним на свещената простота, свещената мистична простота.
Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, аз искам хората да ме харесват, да им съм приятна и да ме обичат." „Да, ти искаш да те обичат, то е естествено. Всеки иска да го обича някой. Всеки има право да бъде обичан от Един. За да те обичат всички трябва да бъдеш богат, да имаш много пари и да даваш.
към текста >>
40.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
105.
ВЪТРЕШНАТА
ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма.
105.
ВЪТРЕШНАТА
ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма.
Идеха навремето при мене на гости братя и сестри, гощавах ги, аз бях добра домакиня, готвех хубаво, правех сладкиши и у дома винаги имаше нещо, с което можеше да гостя най-претенциозният и важен гост. Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха. Трябваше аз да ги поздравявам. Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво - неодушевено дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри. Но ето освен, че ми бяха на гости, те ядяха от гозбите ми, бяха предоволни на масата, а пък сега бяха недоволни, че не ги поздравявам.
към текста >>
Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна
чистота
, вяра и
чистота
по отношение на Великия Учител.
Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите. Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране.
Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна
чистота
, вяра и
чистота
по отношение на Великия Учител.
Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен.
към текста >>
И само при абсолютна
чистота
той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание.
Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти.
И само при абсолютна
чистота
той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание.
Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота.
към текста >>
Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и
чистота
.
И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама.
Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и
чистота
.
Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени. Ако ви погледне някой от вън ще се учуди как така възрастни хора, а да са влюбени".
към текста >>
Чистотата
седи вътре в самото сърце, ум и душа.
Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота.
Чистотата
седи вътре в самото сърце, ум и душа.
От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени. Ако ви погледне някой от вън ще се учуди как така възрастни хора, а да са влюбени". Е, може би е истина, че сме влюбени.
към текста >>
Такива борби сме минали, които никой не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с
чистота
.
От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени. Ако ви погледне някой от вън ще се учуди как така възрастни хора, а да са влюбени". Е, може би е истина, че сме влюбени.
Такива борби сме минали, които никой не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с
чистота
.
Това са отношения между ученици. Това е подвизаването в Господа. А къде е Школата на Учителя и къде са приятелите? Външната школа на Учителя изчезна, а приятелите ги няма вече, те си заминаха онези от моето поколение, а тези, които останаха не се подвизават като приятели, защото не се подвизават в Господа. Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите.
към текста >>
Та къде е Школата на Учителя,
вътрешната
му Школа и къде са приятелите.
Такива борби сме минали, които никой не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с чистота. Това са отношения между ученици. Това е подвизаването в Господа. А къде е Школата на Учителя и къде са приятелите? Външната школа на Учителя изчезна, а приятелите ги няма вече, те си заминаха онези от моето поколение, а тези, които останаха не се подвизават като приятели, защото не се подвизават в Господа.
Та къде е Школата на Учителя,
вътрешната
му Школа и къде са приятелите.
Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения.
към текста >>
Остана само
вътрешната
Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея.
Външната школа на Учителя изчезна, а приятелите ги няма вече, те си заминаха онези от моето поколение, а тези, които останаха не се подвизават като приятели, защото не се подвизават в Господа. Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви.
Остана само
вътрешната
Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея.
Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя.
към текста >>
Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за
вътрешната
Школа и за идните поколения.
Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея.
Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за
вътрешната
Школа и за идните поколения.
Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него.
към текста >>
Грамадна разлика има между
вътрешната
Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля.
Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата.
Грамадна разлика има между
вътрешната
Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля.
Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха.
към текста >>
Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна
чистота
.
" После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите.
Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна
чистота
.
Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина. По някой път ти си около Учителя, а нещо в теб те човърка със съмнението: „Той не ми обръща внимание", Тогава отиваш в някое кюше, за да плачеш и ридаеш, защото не си си научил урока. Учителят беше винаги внимателен с тези, които не можеха да учат и които не можеха да издържат изпитите си в Школата. Ако си издържеха изпита пред Учителя лицето му се променяше и ученикът непосредствено след това трябваше да разрешава друга задача и тя му се даваше. А онези, с които Учителят беше внимателен те после се хвалеха с вниманието, което Учителят им бе оказал и че това внимание е било не знам си колко голямо.
към текста >>
Затова вие ще се стремите да добиете
вътрешната
мистична връзка с Учителя чрез Словото му и тази връзка да си я пазите и да не я показвате никому и да не разказвате никому.
Та няма ли след това да отидете вкъщи и плачете до сутринта? Ще плачете. Е, сега се усмихвам, но тогава не ми беше до смях. Та ето моят съвет към вас, младите, които идвате след нас. Вие не сварихте Учителя на земята, но имате Словото му, което е глава на Истината, а пък глава на Истината е Божествения Дух, а пък глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога.
Затова вие ще се стремите да добиете
вътрешната
мистична връзка с Учителя чрез Словото му и тази връзка да си я пазите и да не я показвате никому и да не разказвате никому.
Тя да бъде вътре у вас като свързващо звено между вас и Учителя, а като направите тази връзка ще се свържете и с Бога. Един случай. Имаше един брат, казваше се Кольо Драгнев и беше изпаднал в едно дисхармонично състояние, което е траело доста време. Правел е опити, но не могъл да се справи с него. Накрая нещо в него насила го накарало да отиде при Учителя за помощ.
към текста >>
А кой каквото говори не се спирай, а продължавай да вървиш напред, защото онзи, който има
вътрешната
връзка с Учителя, той си има ръководството на Учителя и ръководството от Духа на Словото му.
През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя. Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно. Без Словото на Учителя, без Духа на Словото му вие сте загубени. Но с него ще се възкресите и ще оживеете отново. Така другият живот отново ще искаш да следваш Школата на Учителя и ще бъдеш благодарен на това.
А кой каквото говори не се спирай, а продължавай да вървиш напред, защото онзи, който има
вътрешната
връзка с Учителя, той си има ръководството на Учителя и ръководството от Духа на Словото му.
Това е най-важното за пътя на ученика - да се добере до ръководството на Духа от Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Всякога трябва да си определяш отношенията на някого към тебе дали са физически, дали са духовни или са Божествени отношения. Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш.
към текста >>
41.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Идеалната
чистота
на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите.
Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех.
Идеалната
чистота
на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите.
Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него.
към текста >>
Той обичаше много
чистотата
, държеше за нея.
Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите.
Той обичаше много
чистотата
, държеше за нея.
Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина.
към текста >>
Говорим сега за външната
чистота
.
В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея.
Говорим сега за външната
чистота
.
Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление.
към текста >>
Излъчваше образа и отражението му
чистота
, външна
чистота
на отразената светлина.
Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него.
Излъчваше образа и отражението му
чистота
, външна
чистота
на отразената светлина.
Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
към текста >>
Това се дължеше и на неговата аура, но това бе
вътрешната
отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина.
Това се дължеше и на неговата аура, но това бе
вътрешната
отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си.
към текста >>
Съчетанието на отразената външна светлина и на
вътрешната
виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с
чистота
.
Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
Съчетанието на отразената външна светлина и на
вътрешната
виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с
чистота
.
И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
към текста >>
И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната
чистота
, но и
вътрешна
чистота
на мисли, чувства и на деяния.
Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота.
И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната
чистота
, но и
вътрешна
чистота
на мисли, чувства и на деяния.
Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора. По чистотата си той нямаше равен на себе си.
към текста >>
В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с
чистота
в обходата си към себе си и в обходата си към другите,
чистота
в обноските си и в движенията си.
Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение".
В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с
чистота
в обходата си към себе си и в обходата си към другите,
чистота
в обноските си и в движенията си.
Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора. По чистотата си той нямаше равен на себе си. По-добър образец за чистота от образа и живота на Учителя на земята не може да има. Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г.
към текста >>
Чистота
във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си.
Чистота
във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
По чистотата си той нямаше равен на себе си. По-добър образец за чистота от образа и живота на Учителя на земята не може да има. Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>
По
чистотата
си той нямаше равен на себе си.
И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
По
чистотата
си той нямаше равен на себе си.
По-добър образец за чистота от образа и живота на Учителя на земята не може да има. Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен.
към текста >>
По-добър образец за
чистота
от образа и живота на Учителя на земята не може да има.
Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора. По чистотата си той нямаше равен на себе си.
По-добър образец за
чистота
от образа и живота на Учителя на земята не може да има.
Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си.
към текста >>
42.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Има ли вътре в себе си
чистотата
, за да се доближиш до едно същество и до една душа.
Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл. Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш.
Има ли вътре в себе си
чистотата
, за да се доближиш до едно същество и до една душа.
Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи. Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които месеци наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи.
към текста >>
Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за
чистотата
".
На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал.
Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за
чистотата
".
Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос.
към текста >>
Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна
чистота
".
Та съм минавала много пъти покрай сестрите, наредили се в редица с приповдигнати поли докато мине покрай тях „мършата". Но аз не отстъпвах, защото те още не бяха се освободили от всичко порочно, което имаше в света и се стараеха да ни учат и дават поучения. А това можеше да го направи само чист човек от вътре и от вън, а този чист човек беше Учителят. А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш". Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него.
Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна
чистота
".
Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене. Но какво съм постигнала през живота си това е друго нещо. Та вътрешната чистота между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през чистотата може да мине онова, което трябва да ги обедини. Обединението се извършва само в чистотата, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на Чистотата. Учителят бе казал: „Когато двама се обичат истински те са вече женени в Божествения свят".
към текста >>
Та
вътрешната
чистота
между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през
чистотата
може да мине онова, което трябва да ги обедини.
А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш". Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него. Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна чистота". Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене. Но какво съм постигнала през живота си това е друго нещо.
Та
вътрешната
чистота
между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през
чистотата
може да мине онова, което трябва да ги обедини.
Обединението се извършва само в чистотата, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на Чистотата. Учителят бе казал: „Когато двама се обичат истински те са вече женени в Божествения свят". Какво означава това ли? Много просто: техните души са съчетани горе в единение в Божествения свят, защото обичта възлиза от долу нагоре и съединява душите в Божествения свят, а Любовта слиза от горе от Божествения свят надолу и въздействува на душите да се въплътят чрез действия в хармония. Веднъж дойде Учителят и строго ми каза: „Досега всички окултни Школи са се израждали в разврат и сега има такава опасност".
към текста >>
Обединението се извършва само в
чистотата
, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на
Чистотата
.
Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него. Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна чистота". Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене. Но какво съм постигнала през живота си това е друго нещо. Та вътрешната чистота между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през чистотата може да мине онова, което трябва да ги обедини.
Обединението се извършва само в
чистотата
, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на
Чистотата
.
Учителят бе казал: „Когато двама се обичат истински те са вече женени в Божествения свят". Какво означава това ли? Много просто: техните души са съчетани горе в единение в Божествения свят, защото обичта възлиза от долу нагоре и съединява душите в Божествения свят, а Любовта слиза от горе от Божествения свят надолу и въздействува на душите да се въплътят чрез действия в хармония. Веднъж дойде Учителят и строго ми каза: „Досега всички окултни Школи са се израждали в разврат и сега има такава опасност". Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя.
към текста >>
По-късно разбрах, че тук става въпрос за
чистотата
от вътре и от вън.
Какво означава това ли? Много просто: техните души са съчетани горе в единение в Божествения свят, защото обичта възлиза от долу нагоре и съединява душите в Божествения свят, а Любовта слиза от горе от Божествения свят надолу и въздействува на душите да се въплътят чрез действия в хармония. Веднъж дойде Учителят и строго ми каза: „Досега всички окултни Школи са се израждали в разврат и сега има такава опасност". Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му.
По-късно разбрах, че тук става въпрос за
чистотата
от вътре и от вън.
Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие.
към текста >>
Чистотата
седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов.
Много просто: техните души са съчетани горе в единение в Божествения свят, защото обичта възлиза от долу нагоре и съединява душите в Божествения свят, а Любовта слиза от горе от Божествения свят надолу и въздействува на душите да се въплътят чрез действия в хармония. Веднъж дойде Учителят и строго ми каза: „Досега всички окултни Школи са се израждали в разврат и сега има такава опасност". Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън.
Чистотата
седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов.
Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява.
към текста >>
Е, това бе важното -
чистота
и в любовния допир.
Веднъж дойде Учителят и строго ми каза: „Досега всички окултни Школи са се израждали в разврат и сега има такава опасност". Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов.
Е, това бе важното -
чистота
и в любовния допир.
Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов.
към текста >>
Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната
Чистота
, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух.
Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир.
Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната
Чистота
, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух.
Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата".
към текста >>
Любовта носи две качества:
чистота
и милосърдие.
Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата".
Любовта носи две качества:
чистота
и милосърдие.
Ако обичаш един човек ти милееш за него и ще направиш всичко за него. Това са идеални отношения. Стремежа към Бога води до истински отношения. Така, обръщайки се към Учителя му казвам, че се обръщам към Бога, Който е в мене, Той да ми помогне, т.е. обръща се човек към висшата си природа.
към текста >>
Тук при Учителя имахме този пример на
чистота
вътре в него, където пребиваваше Божествения Дух и пример на
чистота
вън от него, където е изявяваше Божествения Дух като Любов - към нас и към всичко.
Имахме една формула „От Него - за Него". От Него ще вземаме ще дадем на другите за Самия Него. Та ето тук се връщаме до онзи кръг в еволюцията на човека където споменахме за цикъла на неговото развитие. Затова Учителят се обърна към мене веднъж: „Ти мене няма да ме отделяш от Бога. Отделиш ли ме от Бога ще се съблазниш и ще сгрешиш".
Тук при Учителя имахме този пример на
чистота
вътре в него, където пребиваваше Божествения Дух и пример на
чистота
вън от него, където е изявяваше Божествения Дух като Любов - към нас и към всичко.
Само при Учителя се осъществяваше тази формула -от Него - за Него. От Него - към нас учениците и учениците, работейки за Бога - за Него. Затова истинските отношения между хората са в Бога - там се съединяват в светлината, защото само в Светлината може да съществуват истински отношения на Чистота, на Обич и Любов. Смятам, че изясних какво е човешката любов и какво е Божествената Любов и къде сме ние обикновените хора. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>
Затова истинските отношения между хората са в Бога - там се съединяват в светлината, защото само в Светлината може да съществуват истински отношения на
Чистота
, на Обич и Любов.
Затова Учителят се обърна към мене веднъж: „Ти мене няма да ме отделяш от Бога. Отделиш ли ме от Бога ще се съблазниш и ще сгрешиш". Тук при Учителя имахме този пример на чистота вътре в него, където пребиваваше Божествения Дух и пример на чистота вън от него, където е изявяваше Божествения Дух като Любов - към нас и към всичко. Само при Учителя се осъществяваше тази формула -от Него - за Него. От Него - към нас учениците и учениците, работейки за Бога - за Него.
Затова истинските отношения между хората са в Бога - там се съединяват в светлината, защото само в Светлината може да съществуват истински отношения на
Чистота
, на Обич и Любов.
Смятам, че изясних какво е човешката любов и какво е Божествената Любов и къде сме ние обикновените хора. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек може да живее само ако има любов," „Учителю, аз като нямам любов? " „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта.
към текста >>
43.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази
вътрешна
духовна светлина, която се намира в Божествения свят.
Не минаваше час да не се задвижи нещо и да не бъде за поука и урок някому. Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен?
А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази
вътрешна
духовна светлина, която се намира в Божествения свят.
Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая.
към текста >>
Та пътят на ученика е славен и е придружен от
вътрешната
светлина в ума му.
Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят.
Та пътят на ученика е славен и е придружен от
вътрешната
светлина в ума му.
От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева".
към текста >>
да живееш по Бога вътре в себе си в
Чистота
и Светлина.
Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е.
да живееш по Бога вътре в себе си в
Чистота
и Светлина.
Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими.
към текста >>
Братството бе символ на идеята за
чистотата
на човешкия дух, а Сестринството бе символ за
чистотата
на човешката душа.
За сестрите - там всички бяха жени - няма какво да се замазват нещата, бяха жени, наричайки себе си сестри. Учителят ме попита: „Кои признаваш за братя? " Аз отговорих: „Само двама - Боян Боев и Борис Николов". И така беше, само тези двамата имаха братски отношения към другите, а останалите бяха мъже и жени, но се назоваваха с имена: братя и сестри. А Братството и Сестринството бяха символи на идеи, които се намираха в Духовния свят.
Братството бе символ на идеята за
чистотата
на човешкия дух, а Сестринството бе символ за
чистотата
на човешката душа.
Последните години Учителят беше почнал да ходи всеки ден у дома, бяха времена на бомбардировките над града и онези от горе от Черната ложа търсеха чрез английските и американски самолети да бомбардират и Изгрева, включително и Учителя. Та Учителят често идваше у дома. Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения".
към текста >>
А този път бе стръмен и труден едновременно, а дали бе славен този път то зависеше как и по какъв начин ученикът разполагаше с
вътрешната
Виделина на живота в себе си.
И с жест и с ръка махна на страна. После допълни: „Когато едно дете влезне в локвата и се оцапа майката му го натиска да го измие в легена или в коритото, а то плаче, пищи, но въпреки всичко това тя го измива. Ние с него също ще направим - ще го измием и ще го пуснем чак тогава да се разхожда между нас". Е, наистина от следващия ден около Методи се развихриха такива събития, които образно казано приличаха на чистене от вътре и от вън - Започна да минава страдание след страдание. Та това бяха методи на чистене на учениците, вървейки по своят път на земята.
А този път бе стръмен и труден едновременно, а дали бе славен този път то зависеше как и по какъв начин ученикът разполагаше с
вътрешната
Виделина на живота в себе си.
Аз съм на разговор пред Учителя. „По-рано хората са служели на Бога с жертва. Това е Моисеевия закон. Сега да се посветиш на Бога се разбира да му служиш от Любов и каквото дадеш да не искаш заплата. Кога един човек иска да му върнеш парите, които ти е дал?
към текста >>
44.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Чрез него човек придобива
чистотата
си, само чрез
чистота
човек може да се добере до
вътрешната
духовна светлина на живота.
Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта. Печеха ме, изпичаха ме, но не знаех кога ще ме извадят от там. И чак на десетия ден бях извадена от тази пещ, грънчаря ме извади, аз лъщях на слънцето и накрая Учителят ме прие на разговор. Та Божественият огън е огън, който от вътре човека гори и непрекъснато изгаря. Той е вечен, жив огън.
Чрез него човек придобива
чистотата
си, само чрез
чистота
човек може да се добере до
вътрешната
духовна светлина на живота.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Като постоянствуваш ще подобриш кармата си." „Учителю, ще дойдат ли за мене по-добри условия? " „Ще дойдат." „Скоро ли? " „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена.
към текста >>
45.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
150.
ЧИСТОТА
ОТВЪН И
ЧИСТОТА
ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините.
150.
ЧИСТОТА
ОТВЪН И
ЧИСТОТА
ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините.
Всеки свободен ден правеха екскурзии по Рила, по Витоша за по няколко дни или седмици. Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме оредели и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше. Никой не го питаше. Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък. Хвърчаха по екскурзии, млади бяха.
към текста >>
А да се проведе този разговор трябваше
чистота
.
Нали Учителят знаеше всичко, нали знаеше, че оплакванията на Цанка не бяха верни. А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я целуна? Тогава се сетих: на Учителя се казва всичко. Научих един закон, който спазвах до края на Школата. Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя.
А да се проведе този разговор трябваше
чистота
.
Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах.
към текста >>
Но не обикновена
чистота
, а брилянтна
чистота
.
А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я целуна? Тогава се сетих: на Учителя се казва всичко. Научих един закон, който спазвах до края на Школата. Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота.
Но не обикновена
чистота
, а брилянтна
чистота
.
Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята.
към текста >>
Та говоря за
вътрешната
чистота
на ученика.
Научих един закон, който спазвах до края на Школата. Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик.
Та говоря за
вътрешната
чистота
на ученика.
Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес.
към текста >>
" Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила
чистотата
на тенджерата избърсана с пясък и вода.
Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук?
" Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила
чистотата
на тенджерата избърсана с пясък и вода.
До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана.
към текста >>
До
чистотата
е много трудно да се добере човек.
Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода.
До
чистотата
е много трудно да се добере човек.
Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана. Той изслуша моето решение и каза: „Добре.
към текста >>
Трудно е да се добере до външната
чистота
, а още по-трудно да се добере до
вътрешната
чистота
в себе си, за да може да протече в него живота на светлината.
Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек.
Трудно е да се добере до външната
чистота
, а още по-трудно да се добере до
вътрешната
чистота
в себе си, за да може да протече в него живота на светлината.
Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана. Той изслуша моето решение и каза: „Добре. Какво да правиш когато са непоправими".
към текста >>
46.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Така беше устроен и затова решението ни да бъдем по-настрана беше общо и беше
вътрешна
потребност.
Накрая се преместихме в местността на „Салоните", което бе на „Зеления рид". Това беше върхът на всичко и приятелите никога не ни простиха. А защо бягахме ли? Не бягахме, а просто се отдалечавахме. От една страна аз трудно издържах всички упреци за щяло и нещяло, а от друга страна Борис обичаше да се уединява.
Така беше устроен и затова решението ни да бъдем по-настрана беше общо и беше
вътрешна
потребност.
А сега ще ви разкажа как Учителят разреши въпрос с нашето отдалечаване от лагера. Една сутрин след като дочакахме изгрева и след като се изпяха песните Учителят поведе Братството и го доведе до нашия бивак и до нашите палатки. Ние останахме изненадани. Цялото Братство, което лагеруваше на Рила, около 60 човека седнаха на поляната, заградена между една скала и храст. Тука Учителят държа беседа, фотографите запечатаха този момент и има много снимки от това разрешение на задачата.
към текста >>
А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „
Чистотата
".
Мястото, което бе хулено, където бяха поставени нашите палатки стана място, където всички се събраха и където се изрече Словото на Учителя, Словото на Бога дадено в няколко беседи през следващите дни. Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички. По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх.
А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „
Чистотата
".
Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата". Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него.
към текста >>
Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „
Чистотата
".
По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място.
Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „
Чистотата
".
Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него. Напротив, при нас в свободното време винаги имаше посетители, които като правеха туристически обходи на връщане минаваха край нас, ние ги гощавахме с чай, а те ни гостуваха, разказваха своите впечатления и личните ни контакти се заздравяваха още по-добре. Да, това бяха незабравими дни.
към текста >>
47.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А ние трябва да пазим
вътрешната
хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита.
Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички.
А ние трябва да пазим
вътрешната
хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита.
Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога. А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите?
към текста >>
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с
вътрешна
чистота
и с правилна външна обхода.
Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита. Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога.
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с
вътрешна
чистота
и с правилна външна обхода.
След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка.
към текста >>
48.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една
вътрешна
радост, вътрешен мир.
Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо ще опита несправедливостта върху себе си.
Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една
вътрешна
радост, вътрешен мир.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
към текста >>
Аз бих желал да станем като детето в
чистотата
.
Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти.
Аз бих желал да станем като детето в
чистотата
.
Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив?
към текста >>
Дето има
чистота
, има сила и мъдрост.
В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата.
Дето има
чистота
, има сила и мъдрост.
Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после става сладък.
към текста >>
Да имате
чистота
, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата. Дето има чистота, има сила и мъдрост.
Да имате
чистота
, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после става сладък. Та този процес съществува в света.
към текста >>
49.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една
вътрешна
радост, вътрешен мир.
Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо ще опита несправедливостта върху себе си.
Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една
вътрешна
радост, вътрешен мир.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
към текста >>
Аз бих желал да станем като детето в
чистотата
.
Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти.
Аз бих желал да станем като детето в
чистотата
.
Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив?
към текста >>
Дето има
чистота
, има сила и мъдрост.
В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата.
Дето има
чистота
, има сила и мъдрост.
Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после става сладък.
към текста >>
Да имате
чистота
, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата. Дето има чистота, има сила и мъдрост.
Да имате
чистота
, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане така веднага, без да се губи време? " Учителят каза: Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после става сладък. Та този процес съществува в света.
към текста >>
50.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
Зад тази външна обстановка за нея започна една
вътрешна
и сериозна Школа.
Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно. Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея.
Зад тази външна обстановка за нея започна една
вътрешна
и сериозна Школа.
Пътят на ученика е път на смирение и послушание. „Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с чистота името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя. Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога? Успявам ли?
към текста >>
„Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с
чистота
името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя.
Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно. Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание.
„Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с
чистота
името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя.
Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога? Успявам ли? Какво смирение трябва да извървя, за да се приближа към Бога и какво велико послушание да имам, за да се срещна със Словото Му?
към текста >>
51.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
А когато играехме при „Езерото на
Чистотата
" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава.
Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта.
А когато играехме при „Езерото на
Чистотата
" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава.
От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан. Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред. Та вътрешния ред и външния порядък вървяха заедно. Пред палатката на Учителя имаше пейчица, а до нея малка маса и няколко стола до нея. Веднъж бяхме няколко човека - Савка, Паша и аз.
към текста >>
Ето това е
вътрешната
Школа.
Ще кажете мекици. Да, ама с мекиците излезе един закон. Ако не беше случая с мекиците нямаше да знаем този закон. Ето колко души участву-ваха в този урок. Едни месиха тестото, други ги пържиха, трети ги поднесоха, четвърти ги изядоха, а аз пета гледах и се облизвах, шести недоволствуваха, че други са изяли мекиците и накрая седми подред Учителят даде закона.
Ето това е
вътрешната
Школа.
След като разбрах закона малко се успокоих. Все пак ми беше неприятен този случай не заради това, че не ядох от мекиците, а то това, че така ме възприемаха, че преминаваха покрай мене като край неодушевен предмет. Защото те бяха яли мекици, а аз като неодушевен предмет съм стояла и гледала. Все едно, че съм побит камък. Нямаше какво да правя, трябваше да си замълча, но знаех, че това няма да се спре до тук, а ще има и продължение.
към текста >>
Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на
вътрешната
Школа.
Аз започнах да си я тананикам и опиянена от радост се запътих към палатката си. Бях на небето от радост. Но щом влезнах в палатката и седнах, изведнъж песента секна и се разляха началните звучи на онази соната от Бетовен, която аз навремето бях свирила. Цяла нощ тя звуча в мен. Учителят ми показа какво значи разлика.
Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на
вътрешната
Школа.
Истинската работа на Учителя беше във вътрешната Школа. А да се допусне ученика до вътрешната Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във вътрешната Школа. Имаше две Школи: онези от вътрешната Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа. Но обратното не се допускаше - онези от външната Школа си оставаха там, отвън и методите за обучението им бяха различни, както различни бяха съзнанията им. Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към вътрешната Школа.
към текста >>
Истинската работа на Учителя беше във
вътрешната
Школа.
Бях на небето от радост. Но щом влезнах в палатката и седнах, изведнъж песента секна и се разляха началните звучи на онази соната от Бетовен, която аз навремето бях свирила. Цяла нощ тя звуча в мен. Учителят ми показа какво значи разлика. Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на вътрешната Школа.
Истинската работа на Учителя беше във
вътрешната
Школа.
А да се допусне ученика до вътрешната Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във вътрешната Школа. Имаше две Школи: онези от вътрешната Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа. Но обратното не се допускаше - онези от външната Школа си оставаха там, отвън и методите за обучението им бяха различни, както различни бяха съзнанията им. Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към вътрешната Школа. А това става чрез Словото на Учителя.
към текста >>
А да се допусне ученика до
вътрешната
Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във
вътрешната
Школа.
Но щом влезнах в палатката и седнах, изведнъж песента секна и се разляха началните звучи на онази соната от Бетовен, която аз навремето бях свирила. Цяла нощ тя звуча в мен. Учителят ми показа какво значи разлика. Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на вътрешната Школа. Истинската работа на Учителя беше във вътрешната Школа.
А да се допусне ученика до
вътрешната
Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във
вътрешната
Школа.
Имаше две Школи: онези от вътрешната Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа. Но обратното не се допускаше - онези от външната Школа си оставаха там, отвън и методите за обучението им бяха различни, както различни бяха съзнанията им. Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към вътрешната Школа. А това става чрез Словото на Учителя. То е дадено, остава да се намери ученикът, който ще го проучи и приложи в живота си.
към текста >>
Имаше две Школи: онези от
вътрешната
Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа.
Цяла нощ тя звуча в мен. Учителят ми показа какво значи разлика. Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на вътрешната Школа. Истинската работа на Учителя беше във вътрешната Школа. А да се допусне ученика до вътрешната Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във вътрешната Школа.
Имаше две Школи: онези от
вътрешната
Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа.
Но обратното не се допускаше - онези от външната Школа си оставаха там, отвън и методите за обучението им бяха различни, както различни бяха съзнанията им. Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към вътрешната Школа. А това става чрез Словото на Учителя. То е дадено, остава да се намери ученикът, който ще го проучи и приложи в живота си.
към текста >>
Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към
вътрешната
Школа.
Разлика между външните впечатления и обстановка на Школата, както и между вътрешните впечатления и измерения на вътрешната Школа. Истинската работа на Учителя беше във вътрешната Школа. А да се допусне ученика до вътрешната Школа беше необходимо да се мине пред външната Школа, да се издържат изпитите, да се промени в по-горен клас и тогава ученика ще бъде допуснат във вътрешната Школа. Имаше две Школи: онези от вътрешната Школа едновременно присъствуваха и във външната Школа. Но обратното не се допускаше - онези от външната Школа си оставаха там, отвън и методите за обучението им бяха различни, както различни бяха съзнанията им.
Според степента на съзнанието и според светлината, с която разполага дадено съзнание може да освети своят вътрешен път и да намери пътя към
вътрешната
Школа.
А това става чрез Словото на Учителя. То е дадено, остава да се намери ученикът, който ще го проучи и приложи в живота си.
към текста >>
52.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие
вътрешна
чистота
.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш?
Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие
вътрешна
чистота
.
Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя. Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение.
към текста >>
Тя бе най-важното условие, защото само при
Чистотата
можеше да влезе Духът на Истината.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш? Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие вътрешна чистота.
Тя бе най-важното условие, защото само при
Чистотата
можеше да влезе Духът на Истината.
Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя. Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение. Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб".
към текста >>
53.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Понеже тук вече се говори за външната и
вътрешна
йерархия на учениците, затова смятам, че трябва да се цитира това писмо, за да се успокоят духовете и всеки да си седне на мястото си.
Аз го пазя като Светая Светих. Не съм го показвала на никого. Няколко пъти съм го цитирала по памет на един човек, онзи, който записваше моите разкази за Школата на Учителя. Но и на него не го показах. Щях да го оставя заедно със всички мои неща след като си замина.
Понеже тук вече се говори за външната и
вътрешна
йерархия на учениците, затова смятам, че трябва да се цитира това писмо, за да се успокоят духовете и всеки да си седне на мястото си.
Защото пред Словото на Учителя всички духове немееха, защото Духът Божий говореше. Той веднъж ми каза: „Е, между сестрите ти си първата". Каза го в онзи период на Школата когато нещата се бяха изострили до крайност. Тогава ми даде да разбера, че има външна страна и вътрешна страна в живота на Школата и че има и съответна йерархия. Аз се съобразих с това положение и приех смирено да бъда външно на трето място.
към текста >>
Тогава ми даде да разбера, че има външна страна и
вътрешна
страна в живота на Школата и че има и съответна йерархия.
Щях да го оставя заедно със всички мои неща след като си замина. Понеже тук вече се говори за външната и вътрешна йерархия на учениците, затова смятам, че трябва да се цитира това писмо, за да се успокоят духовете и всеки да си седне на мястото си. Защото пред Словото на Учителя всички духове немееха, защото Духът Божий говореше. Той веднъж ми каза: „Е, между сестрите ти си първата". Каза го в онзи период на Школата когато нещата се бяха изострили до крайност.
Тогава ми даде да разбера, че има външна страна и
вътрешна
страна в живота на Школата и че има и съответна йерархия.
Аз се съобразих с това положение и приех смирено да бъда външно на трето място. Вече знаех вътрешно на кое място съм и как съм оценена от Учителя. Исках да бъда точно оценена и за мене не беше важно на кое място съм, ако с държането си другите не ме отхвърляха, че дори ме захвърляха най-демонстративно и че като че ли аз тук нямам работа на Изгрева. Имаше и такива положения, когато някои се питаха какво ли правя аз тук на Изгрева, какво ли върша изобщо и защо ли Учителят си губи времето с мене и защо аз не си отида в света, че да се освободи Учителят от мене, да се освободят всички от мен и Изгревът да цъфне в усмивки и радостни възклицания. Да, тези неща ги имаше тук.
към текста >>
Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата
чистота
, външна и
вътрешна
, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя.
Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите. Това съперничество бе допуснато, за да се видят нашите недъзи и нашите недостатъци.
Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата
чистота
, външна и
вътрешна
, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя.
Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата. Сега разбрахте ли защо аз изнасям тези неща? Те ще бъдат предметно обучение за следващите поколения ученици в Школата на Учителя. Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път. Отново съм пред Учителя.
към текста >>
Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от
вътрешната
Школа на Учителя.
Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма.
Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от
вътрешната
Школа на Учителя.
В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика. И Духът е този, който ще определя вашият път във вътрешната и външна Школа.
към текста >>
И Духът е този, който ще определя вашият път във
вътрешната
и външна Школа.
Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика.
И Духът е този, който ще определя вашият път във
вътрешната
и външна Школа.
За Духът този път е един. Това е пътят на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Школата е една и Учителят е един. Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно. Той е великия Учител на Вселената. Амин!
към текста >>
54.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
262.
ВЪТРЕШНАТА
ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро.
262.
ВЪТРЕШНАТА
ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро.
Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго определен начин показан от Учителя и спазван от нас. Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички. Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време. Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това.
към текста >>
Има такива, които имат
вътрешна
привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро. Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго определен начин показан от Учителя и спазван от нас. Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички. Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време.
Има такива, които имат
вътрешна
привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината.
Но тази привилегия се осъзнава години след това. Тук се срещаме, запознаваме се, тук живота продължава както е на Изгрева. Школата е и тук на планината, далеч от града и от света. Това предразполага за по-голяма духовна работа. Онези, които бяха в близост до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше.
към текста >>
Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за
вътрешната
Школа на Учителя.
Това предразполага за по-голяма духовна работа. Онези, които бяха в близост до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше. Понякога тяхната грижа към Учителя приемаше формата на някакво свещено действие. Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя.
Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за
вътрешната
Школа на Учителя.
Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да. се пренасят в Школата. Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които свещенодействуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош.
към текста >>
Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная
вътрешна
Школа на Невидимия свят.
След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си. Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване! " После добави: „Има тук един кръг от 10 ученички и после ще ти ги покажа". Аз целунах ръка и се отдалечих. По пътя разглеждах наоколо палатките и се питах кои ли са тези ученички, познавам ли ги?
Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная
вътрешна
Школа на Невидимия свят.
А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили. Или може би те бяха в светлината и не осъзнаваха, че са ученици. Мисли и догадки колкото щеш. Тогава не разгадах тази загадка от Учителя. Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа.
към текста >>
За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от
вътрешната
Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване
Чистотата
на Учението му.
Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя.
За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от
вътрешната
Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване
Чистотата
на Учението му.
Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>
Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от
Вътрешната
Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване
чистотата
на Учението му.
По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя. За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му.
Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от
Вътрешната
Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване
чистотата
на Учението му.
А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>
55.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА
,
,
ТОМ 5
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА В отношенията си учениците трябва да спазват онова вътрешно правило за
чистотата
:
чистота
в мисли, в чувства и в действия.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА В отношенията си учениците трябва да спазват онова вътрешно правило за
чистотата
:
чистота
в мисли, в чувства и в действия.
Чак тогава отношенията им ще бъдат правилни. Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо.
към текста >>
Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази
вътрешна
лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА В отношенията си учениците трябва да спазват онова вътрешно правило за чистотата: чистота в мисли, в чувства и в действия. Чак тогава отношенията им ще бъдат правилни. Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици.
Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази
вътрешна
лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия.
А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите. И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои.
към текста >>
И това довеждаше до
вътрешна
реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал.
Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите.
И това довеждаше до
вътрешна
реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал.
Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои. Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват. За онези, останалите, които идваха да слушат една-две беседи, те отново си заминаваха по пътя и потъваха в житейските грижи, за тези хора аз изобщо не говоря. А онези, които ни бяха посетили не бяха малко, дори и ония, които останахме при Учителя бяхме малко, а многото и мнозината идваха, престояваха и ни напускаха.
към текста >>
А Словото пасваше идеално към живота на Учителя, защото той бе образец и изпълнител на това Слово -
Чистота
и Светлина.
Тя се отдръпваше и оставяше временно Учителят свободен да приема когото иска и пожелае. Но после отново се приближаваше и се опитваше да се налага на Учителя с някое свое мнение Това бе загадка за мнозина, а аз винаги реагирах на подобни неща и сме имали доста спречквания по този въпрос. Тези спречквания преминаваха понякога в свада и Учителят се намесваше и укоряваше и двете ни и ни даваме задача да се справим със себе си, със състоянието си и да се справим сами със създалото се конфликтно положение. В беседите си той бе дал огромно знание и методи да се справим с тези дисхармонични състояния. Но тук ние не можехме да приложим тези негови методи и се оказа, че ние не пасваме с нашите постъпки към живота на Словото.
А Словото пасваше идеално към живота на Учителя, защото той бе образец и изпълнител на това Слово -
Чистота
и Светлина.
Веднъж ми каза: „От вън ти изглеждаш много мека, но от вътре си твърда и понякога остра. В това отношение си приличате със Савка, защото и тя е от вън мека. Но и много се различавате. Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произведен. А пък Савка се интересува от това пали е постъпила умно.
към текста >>
56.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
Никога не съм чувствувала
вътрешна
потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант.
В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази".
Никога не съм чувствувала
вътрешна
потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант.
Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно".
към текста >>
За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с
Чистота
и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева.
Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи.
За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с
Чистота
и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева.
Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно? " „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно. Обратно към Истината и Словото на Учителя.
към текста >>
Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за
вътрешната
Школа на Учителя.
Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш! " Направо ми заповяда.
Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за
вътрешната
Школа на Учителя.
А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя.
към текста >>
57.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като
вътрешна
потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души.
Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него.
Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като
вътрешна
потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души.
Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно. След заминаването Му ние усетихме болезнено Неговото отсъствие. Защо ли? Нямаше човек, който да нямаше някакъв житейски проблем и всеки от нас тутакси отиваше при Учителя, споделяше с Него болката, мъката и тутакси получаваше онази помощ, която бе пътеводна звезда в пустинята на нашия житейски друм. Затова опитностите на съвременниците на Учителя са много важни и ценни, за да се провери как Словото на Учителя се реализираше на земята отчасти чрез житейския път на Неговите съвременници.
към текста >>
„Душата живее в абсолютна
Чистота
".
А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода. „Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога". Ти си вече син на Светлината.
„Душата живее в абсолютна
Чистота
".
Ти си вече син на Виделината. „Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна". Ти си вече Син на Славата. Светлина! Виделина! Слава!
към текста >>
58.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Проверката не беше външна, но
вътрешна
.
На събора през 1927 г. Учителят говори в салона, а предната година на същия събор е говорил на поляната, а братята и сестрите са стояли прави, слушайки Словото Му. С учредяването на Школите - Младежкия и Общия клас се тури началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът един път отсъствува, без да има оправдателна причина се изключва от Школата.
Проверката не беше външна, но
вътрешна
.
Изключването от Школата се разбира, че ученика прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Нашият братски живот беше свързан много с живота на природата. Всеки четвъртък братството отиваше на екскурзия на Витоша на нашия Бивак. Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен.
към текста >>
Това е
вътрешната
Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
С учредяването на Школите - Младежкия и Общия клас се тури началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът един път отсъствува, без да има оправдателна причина се изключва от Школата. Проверката не беше външна, но вътрешна. Изключването от Школата се разбира, че ученика прекъсва връзката си с Учителя.
Това е
вътрешната
Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
Нашият братски живот беше свързан много с живота на природата. Всеки четвъртък братството отиваше на екскурзия на Витоша на нашия Бивак. Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен. От 1922 г. той почва да ги извежда на Мусала.
към текста >>
От там тръгнахме нагоре по сипея за езерото на
Чистотата
.
Така се сменяхме. И едно ранно утро пристигна първата група от нашите приятели. Водеше ги брат Симеон Симеонов. Понеже ние вече бяхме цяла седмица там, вече познавахме местността и им станахме разводачи - развеждахме ги и им показвахме. Докато чакахме втората група с Учителя, със Славчо решихме да разведем нашите приятели до езерото на Съзерцанието.
От там тръгнахме нагоре по сипея за езерото на
Чистотата
.
Нямаше никакви пътеки. Чак когато взеха да се сриват камъните отгоре, разбрахме колко опасно било да ги водим по този път. И от езерото на Чистотата пак без пътеки се спуснахме до второто езеро. А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов. На второто езеро избрахме място за лагер.
към текста >>
И от езерото на
Чистотата
пак без пътеки се спуснахме до второто езеро.
Понеже ние вече бяхме цяла седмица там, вече познавахме местността и им станахме разводачи - развеждахме ги и им показвахме. Докато чакахме втората група с Учителя, със Славчо решихме да разведем нашите приятели до езерото на Съзерцанието. От там тръгнахме нагоре по сипея за езерото на Чистотата. Нямаше никакви пътеки. Чак когато взеха да се сриват камъните отгоре, разбрахме колко опасно било да ги водим по този път.
И от езерото на
Чистотата
пак без пътеки се спуснахме до второто езеро.
А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов. На второто езеро избрахме място за лагер. Значи ние двамата с моят приятел бяхме на първото езеро и там престояхме около една седмица, а след това като дойде групата се качихме на второто езеро. Тези приятели, които Симеон доведе не носеха със себеси почти нищо. Само за най-възрастните сестри ние построихме от две платнища навес, направихме го добре и те там спяха под него.
към текста >>
А когато решавахме да играе Паневритмия на третото или на петото езеро, както и при езерото на „
Чистотата
", то закусвахме и тогава отивахме.
Казваше се Янко. Той се нае да поеме превоза на всичките приятели, което окончателно облекчи нашето положение. В тия години качването от Дупница се извършваше на два етапа - с едно приспиване под хижа „Скакавица" на открито, а на втория ден бяхме на езерата. Сутрин за изгрев слънце се изкачвахме на една височина, там изчаквахме изгрева, след което Учителят държеше беседа. Пеехме песни и слизахме за Паневритмия долу в лагера на второто езеро.
А когато решавахме да играе Паневритмия на третото или на петото езеро, както и при езерото на „
Чистотата
", то закусвахме и тогава отивахме.
Прекарвахме деня горе в разговори и в малки излети до другите езера. Сутрин от Молитвения връх се разкриваше надолу прекрасна долина, която будеше в мене голям интерес. Аз обичам да изследвам планинските дебри. Затова реших една година с едно приятелче да тръгнем пеша от Самоков, за да изследваме тази долина. Тогава никой не ходеше там.
към текста >>
59.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
От майка си нося
чистотата
, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове.
Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах.
От майка си нося
чистотата
, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове.
С тях се боря. Аз съм го преживял всичко това, че с духовния закон служа на небето, а с греховния закон на земята в това тяло. Горе на Небето бях добре, но долу на земята не можах да проявя нищо. Учителят говори за физическия свят, за духовния свят, за Божествения свят. Аз не можах да направя тази връзка между тези светове.
към текста >>
Аз водех
вътрешна
борба срещу Него, защото не ми помага.
Аз съм от малцината, който е преживял най-големите противоречия. Бях беден и отидох при Учителя да ми помогне да ми каже как да печеля пари. Отивам при Него с тази мисъл и искам от Него начин, как да печеля пари, а Той заобиколи въпроса ми и ме оставя да си платя полицата. А аз съм Го обвинявал, че не ми помага. Особено когато бях на село.
Аз водех
вътрешна
борба срещу Него, защото не ми помага.
А Той ме оставя да си платя полиците. Това е нещо много важно, защото Учителят даваше метода и начина как ученика да си изплати полиците, но и да си научи урока. Както на времето, така и сега го уча и то така както трябва. Имаше моменти, когато аз бях много голям медиум. През мен преминаваха сили ту на доброто, ту на злото.
към текста >>
60.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Казал им, че за първи път се създава
Вътрешна
школа за Новата култура, която идва на земята.
„спиритизъм на варненци". На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици.
Казал им, че за първи път се създава
Вътрешна
школа за Новата култура, която идва на земята.
Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна". Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон.
към текста >>
Условията били абсолютна
чистота
и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото.
На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята.
Условията били абсолютна
чистота
и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото.
Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна". Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон. Беше пълно с братя и сестри от цялата страна, които разговаряха, разделени на групи.
към текста >>
Върху синята книга със златни букви беше написано „
Вътрешна
школа".
В дъното видях Учителя да говори с двама братя. На висок подиум, към който водеха стъпала, видях катедрата. Върху нея лежеше затворена дебела книга с небесносиня подвързия. Аз стоях отделно от всички, с поглед, прикован в книгата. Най-после се реших, тичешком изкачих стъпалата и се намерих на катедрата.
Върху синята книга със златни букви беше написано „
Вътрешна
школа".
Отворих я наслуки, но в този момент Учителят застана зад мен, затвори книгата и каза; „Рано е още. Когато потрябвате, ще бъдете повикана". Наистина дойде моментът, когато ме повикаха. Образува се малка хармонична група от братя и сестри, които се събираха ежеседмично. Ръководителят на Бялото Братство във Варна, Велко Петрушев, говореше, а аз стенографирах това, което Святият Дух снемаше отгоре.
към текста >>
61.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Чистота
на мислите и желания.
За вашето ухо ако се отбиете в Казанлък нека да го промие д-р Дуков и да го почисти. Земния живот си има той своята програма и предназначение. И дълго време се иска докато човек разбере какво трябва да върши и как трябва да живее. Имате виделината. Ходете съобразно нейните изисквания.
Чистота
на мислите и желания.
Правото на действията. Това е Волята на Небесния Отец. В.В. П.К.Дънов Варна, 28.IX.1917 г. Любезна Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Господ да ви благослови.
към текста >>
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и
вътрешна
радост на живота.
(Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и
вътрешна
радост на живота.
На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
към текста >>
62.
6. Юрданка Жекова
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
“ Обърнал се към нея: „
Чистота
и Светлина!
Но като идвали отвън хората, се запитвали какво е това Учение и каква е тази наука? А тя не е могла да отговори, защото е била неписмена и не е могла да чете беседи, а само е слушала. Отива при Учителя да го пита какво да им отговаря на тези въпроси. „Рекох, ще им кажеш така: Това е наука на науките. Това е основната наука за живота.“ Точно по това време идва и друга сестра при Учителя и го пита:“ Учителю, какво да отговаряме когато ни питат с една дума какво представлява това Учение?
“ Обърнал се към нея: „
Чистота
и Светлина!
Светлина и Виделина! Виделина и Слава! Това е наука за науките.“ Сестра Юрданка слуша и запомня всичко. Разбира се без вътрешна чистота в себе си и без светлина в умът ти, ти не можеш да възприемаш никаква наука. А без Виделина у тебе, ти не можеш да приложиш никаква наука.
към текста >>
Разбира се без
вътрешна
чистота
в себе си и без светлина в умът ти, ти не можеш да възприемаш никаква наука.
Това е основната наука за живота.“ Точно по това време идва и друга сестра при Учителя и го пита:“ Учителю, какво да отговаряме когато ни питат с една дума какво представлява това Учение? “ Обърнал се към нея: „Чистота и Светлина! Светлина и Виделина! Виделина и Слава! Това е наука за науките.“ Сестра Юрданка слуша и запомня всичко.
Разбира се без
вътрешна
чистота
в себе си и без светлина в умът ти, ти не можеш да възприемаш никаква наука.
А без Виделина у тебе, ти не можеш да приложиш никаква наука. Защото всяка една идея е рожба на Божествения свят, който е свят на Славата, а това е Божествената светлина.
към текста >>
63.
11. Възпоминание
,
Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Причината бе в неговата
чистота
, която го охраняваше и пазеше.
Когато 30 години по-късно решихме да задвижим въпроса за изучаване на Паневритмията чрез нейните оригинали, в съзнанието ми оставаше Паневритмията, която играеха учениците на Школата на Учителя, както и онази, която изиграха Мирчо и Кирчо на Петровден през 1972 г. Кирчо беше по друг начин устроен и за него Словото на Учителя, Школата, беше в него и той ги изразяваше така както можеше. Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно.
Причината бе в неговата
чистота
, която го охраняваше и пазеше.
В него имаше скромност и лъхаше чистотата, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна. В братските среди той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир. За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо! “ Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител.
към текста >>
В него имаше скромност и лъхаше
чистотата
, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна.
Кирчо беше по друг начин устроен и за него Словото на Учителя, Школата, беше в него и той ги изразяваше така както можеше. Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно. Причината бе в неговата чистота, която го охраняваше и пазеше.
В него имаше скромност и лъхаше
чистотата
, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна.
В братските среди той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир. За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо! “ Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител. Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се.
към текста >>
Неговите опитности са от порядъка на
вътрешната
Школа, т.е.
Той дойде у нея, срещнахме се и в мое присъствие ги записвахме на магнетофонна лента. Те бяха разказани от него. А по-късно част от тях бяха записани собственоръчно от него в тетрадка, като изпълни поетото обещание при една наша среща. По-късно Марийка Марашлиева от магнетофонните ленти ги прехвърли на машинописен текст. И от там те бяха подготвени, за да се отпечатат.
Неговите опитности са от порядъка на
вътрешната
Школа, т.е.
когато ученика се е добрал до Школата, получил е Словото и Учителят работи чрез него посредством това Слово. Това е един пример, когато бъдещите поколения ще работят със сходни методи като, приемайки Словото на Учителя и прилагайки го в живота си, ще се сдобият с едни положителни резултати за своето развитие. Ние следващите поколения, които не заварихме Учителя и онези, които Го завариха, знаехме от опит, че някои имаха опитности приживе с Учителя на физическото поле, при срещата си с Него. Други имаха опитности с Него изразени в Невидимия свят, като срещи с Него на сън, във видения и други форми на контакт. Опитностите носеха печата на Учителя, защото бяха запечатани с печата на Неговото Слово.
към текста >>
64.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Чистота
на учението 29.
Призванието на избраните 24. Основната посока в живота 25. Изпит за вярност 26. Последните дни на Учителя 27. Проповедници или служители 28.
Чистота
на учението 29.
Богатство и сиромашия в живота 30. Кой за кого ще работи? 31. Историческата следа 32. Предпочитания към човешкото и Божественото 33. Човешкият и Божественият порядък 34.
към текста >>
Чистотата
28.
Майката 23. Посвещението 24. Разговор за скърбите и радостта 25. Уволнение и назначение 26. Пленниците от войната 27.
Чистотата
28.
Училищната молитва в клас 29. Военнопленникът 30. Движенията 31. Назначението и далечното писмо 32. Задръстеният път 33.
към текста >>
Изчистената
вътрешна
пътека 34.
Училищната молитва в клас 29. Военнопленникът 30. Движенията 31. Назначението и далечното писмо 32. Задръстеният път 33.
Изчистената
вътрешна
пътека 34.
Хлябът и Словото 35. Ще работиш – 36. Страданието е път на ученика 37. Най-добрият подарък 38. Взаимопомощта 39.
към текста >>
Чистота
и хармония – мисли от Учителя 65.
Поздрав за рожденият баща 60. Птичето, което кацна на рамото ми 61. Скъпоценни камъни на Рила 62. Първичната материя и първичния живот 63. Значението на планината за ученика – мисли от Учителя 64.
Чистота
и хармония – мисли от Учителя 65.
Любов към Бога 66. Благост – мисли от Учителя 67. Истинският живот – мисли от Учителя 68. Място по достойнство 69. Подаръци 70.
към текста >>
Сказка за
чистотата
7.
Пророчески сънища 2. Как се посява житното зърно? 3. Срещата с истинският Учител 4. “Сродната душа” определена от съдбата 5. Истинският Учител и необикновената лъжа 6.
Сказка за
чистотата
7.
Спиритическият сеанс 8. Написаното с черно мастило 9. Последното лято на Рила и войната 10. Новият жив Изгрев 11. Хористка в хора на радио София 12.
към текста >>
65.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Мисля, че всеки, който е дошъл в контакт с Учителя, все е бил облъхан от голямата Му
вътрешна
и външна
чистота
, тя привличаше, обайваше, респектираше.
Бе ни приел такива, каквито идехме от света, а ние представлявахме чудна мозайка. Като че ли в обществото около Учителя си бяха дали среща представители на всички раси, народности, класи, култури, епохи - цялото човечество почти в миниатюр. И всички тия разнородни елементи Учителя трябваше да ръководи с велико майсторство, да хармонизира. Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко познание за човешкото естество и за човешката душа. Принципиално отношението Му бе отношение към души, които познаваше и обичаше отдавна, много отдавна.
Мисля, че всеки, който е дошъл в контакт с Учителя, все е бил облъхан от голямата Му
вътрешна
и външна
чистота
, тя привличаше, обайваше, респектираше.
Можеше ли тогава да се показваш пред Него такъв, какъвто не си? Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона".
към текста >>
66.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна
чистота
.
Не обичаше да говори за себе си, твърде рядко ще повдигне завесата само за миг, да припомни спомен за някой дребен случай. И все пак в известни случаи бе изказал категорични, неопровержими определения за себе си, за мисията си. Познаваше и човешкото веселие и хумор и си служеше така непринудено! Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота.
Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна
чистота
.
Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му.
към текста >>
Чистота
в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение.
И все пак в известни случаи бе изказал категорични, неопровержими определения за себе си, за мисията си. Познаваше и човешкото веселие и хумор и си служеше така непринудено! Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота.
Чистота
в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение.
А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше.
към текста >>
Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като
вътрешна
нечистота
у човека.
Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас.
Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като
вътрешна
нечистота
у човека.
Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество".
към текста >>
Но
чистотата
е неделима от простотата и красотата.
Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека.
Но
чистотата
е неделима от простотата и красотата.
Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката.
към текста >>
67.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
29.
ЧИСТОТА
НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани
чистотата
на Учението?
29.
ЧИСТОТА
НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани
чистотата
на Учението?
Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат.
към текста >>
Д: За
чистотата
вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението?
Д: За
чистотата
вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността.
Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет.
към текста >>
Ще дойде едно поколение, една такава
вътрешна
готовност, такава настройка
вътрешна
, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми.
Така че мен ми се струва, че той на тази тема крачи. Всякой един народ сам ще си търси пътя за реализацията на Учението. Мен ми е неприятно, че ние трябва да издаваме книги в чужбина, аз съм направил нещо, видях и много други хора, но като че ли това, че всяко едно общество, всеки един народ трябва сам да си го направи. И добре е, че идва една епоха, 21.век ще бъде един духовен век. Да не мислиш, че пак ще се занимаваме с тия боклуци, които сега ги хвърляме, кой знае какво ще оставим накрая между двата века, нали?
Ще дойде едно поколение, една такава
вътрешна
готовност, такава настройка
вътрешна
, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми.
Социалните проблеми трябва да се разрешат. Действително на земята не може да има гладни и сити. Социалните проблеми ще се решат. Войните може би ще изчезнат, но има един друг - духовния глад, ще започне от 21.век. Това ще бъдат души, които ще бъдат отворени към духовните проблеми.
към текста >>
Но когато човек му дойде до една
вътрешна
необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение.
Те не стават с пропаганда. Социалните проблеми и учения може да имат нужда от пропаганда. Истината няма нужда от пропаганда. Няма нужда да гърмят, че повече да грее слънцето. То си изгрява и всички ще го видят.
Но когато човек му дойде до една
вътрешна
необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение.
Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече.
към текста >>
И всеки ученик е изпратен в Школата, във
вътрешната
школа и външната, за да изпълни дадена задача.
Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика. В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля.
И всеки ученик е изпратен в Школата, във
вътрешната
школа и външната, за да изпълни дадена задача.
Ако не я изпълни? Д: Вижте какво, ако не я изпълни, що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни втория, третия до десетия. Но десетия ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза един има, който ще свърши работата." Затуй Той беше спокоен. Той също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
към текста >>
68.
53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Взети са всички мерки да се запази
чистотата
на Учението." Това е много важно нещо и затуй нямаме салони и църкви, защото човешкия свят като се намеси, става вече една работа, която е правена много пъти.
Той не каза, но подсказа на някои неща, подсказа. И на мен ми каза така: "Аз, каза, не се грижа за Учението Си. Ако то е Божествено, то ще успее". То е една тайна. Само каза едно нещо на Буча Бехар, аз ти го казах, което много ме зарадва.
Взети са всички мерки да се запази
чистотата
на Учението." Това е много важно нещо и затуй нямаме салони и църкви, защото човешкия свят като се намеси, става вече една работа, която е правена много пъти.
Тези експерименти ги знаем вече. Истинските души на Учителя няма защо да ходят в салона. Аз имам сега мои приятели, хора, с които общувам, когато общувам с тях аз имам чувството, че те са били в Школата, много по-млади, родени след като Учителят си замина. Готови души, готови, готови. По-готови. Той каза: "Ще дойдат по-подготвени хора от вас, които ще свършат работата".
към текста >>
Сега има условие за
вътрешна
работа.
Ние си идваме тука с кармата, ние сме с една нагласа. Ние тука сега вземаме направление към едно нещо ново, което се е изразило днеска и досега го няма на земята. Вероятно сега се подготвя шестата раса, някаква под шеста раса. Сега няма условия затова Учителят се скрива зад паравани. Сега няма условия за прилагане на Учението.
Сега има условие за
вътрешна
работа.
Да се сеят семена. Да се зарови семето, защото например през зимата ще има снегове, дъждове, ветрове, та тогава ще излезе да видиш реколтата и затова именно трябва смирение, защото ние искаме да имаме блясък веднага така. Няма такова нещо. Няма. Затуй бъркат църквите, защото той като вижда, че не е духовен, измислят други атрибути. Патрахили, килимавки, камбанарии, кандилници, това е една измама, това са детски работи.
към текста >>
69.
31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА
,
,
ТОМ 8
Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера
вътрешната
страна и смисъл на всичко това, което ми се случи.
И как ще пишем за нея? Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен. И аз го бях изпълнила.
Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера
вътрешната
страна и смисъл на всичко това, което ми се случи.
Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми.
към текста >>
Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е
чистотата
на тоновете.
Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва.
Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е
чистотата
на тоновете.
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека". Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.
към текста >>
70.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси
Вътрешната
Школа.
.15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя.
Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси
Вътрешната
Школа.
Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и Делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се появяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат.
към текста >>
В такъв случай вие почвате да служите сам, четете беседата на висок глас, съществата ви слушат и влизате във
Вътрешната
Школа и там работите, медитирате, молите се, пеете.
Дори и по времето на Учителя едни от Неговите истински ученици са седели настрана и дори братята и сестрите от Изгрева не са ги и познавали. И те рядко са отивали при Учителя, но са поддържали вътрешен контакт с Него. Не са Го много безпокоили в Неговата дейност, но по вътрешен път са били винаги с Него. И какво ще кажете ако сте някъде в друга страна и нямате обкръжение от братя и сестри или много малко обкръжение или сте съвсем сам и трябва да престанете ли да работите? Ето, няма салони, няма събрания, няма трапези, няма четене на беседи?
В такъв случай вие почвате да служите сам, четете беседата на висок глас, съществата ви слушат и влизате във
Вътрешната
Школа и там работите, медитирате, молите се, пеете.
И тогава, дори и сам, и в присъствието на Невидимия свят вашата дейност има голямо значение. Ние бяхме си създали такава една малка група от хармонични представители, хармонични отношения на братя и сестри, много малка група, някъде към Мусала и работихме заедно години наред. Това бяха годините, в които Бивака на Рила, на 7-те езера беше забранен, или пък всичко беше така следено, че предпочитаха, особено тези, които работят, предпочитаха да се крият. И затова една малка групичка се събрахме край Мусала и работихме отлично мога да кажа. Много хубава работа.
към текста >>
Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на
чистотата
.
Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей. О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува.
Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на
чистотата
.
Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно. А освен това може да се каже, че не може да се има интимност в духовната работа, интимност на събора на Рила след като присъствува и телевизия, и камери и други. И аз съм абсолютно сигурна, че съществата не присъстват вече там. Съществата от Невидимия свят са се изтеглили, защото няма условия. При толкова много народ, то става като панаир и няма условия за тази велика духовна работа, която се вършеше преди години там когато имаше по 200-300 души или по времето на Учителя, когато са стигали понякога и до 500 души, но когато Той лично е ръководил съборните дни.
към текста >>
71.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната
чистота
на българската народна песен.
Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия".
Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната
чистота
на българската народна песен.
Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери.
към текста >>
Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност,
вътрешна
и външна.
Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум.
Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност,
вътрешна
и външна.
Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят.
към текста >>
72.
68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И в това има и
нечистота
, което ми разказа.
Но знам че тя донесе едно легло и Той не легна на него. То си остана така там някъде на тавана. И много неща така е правила. И така, един път тя това на мен го разказва след заминаването на Учителя. Брат, аз не й повярвах.
И в това има и
нечистота
, което ми разказа.
Тя някъде ходила и пари събирала. За какво и защо не я питах. И си ги турила в пазвата и Учителят ги вадел от пазвата й парите. В това има нечистота. В.К.: Това не е вярно.
към текста >>
В това има
нечистота
.
Брат, аз не й повярвах. И в това има и нечистота, което ми разказа. Тя някъде ходила и пари събирала. За какво и защо не я питах. И си ги турила в пазвата и Учителят ги вадел от пазвата й парите.
В това има
нечистота
.
В.К.: Това не е вярно. Е.А.: Не е вярно разбира се. Не е вярно, ама виждате ли защо съм казала на Учителя, защо аз вярвам че не е вярно. Защото имах този случай. Тя казва сега, щото тя живее с въображение.
към текста >>
И това, понеже Той имаше абсолютна
чистота
в това отношение, Той никак не се смущаваше, защото казваше: „Истината няма нужда от защита.
И като си въобрази нещо, като си го мисли, мисли, мисли че вече е станало. Абсолютно не е вярно. И тя го казала на друга една, на жената на Бертоли и мисля че тя в съда го е казала, жената на Бертоли. Сега, искам да Ви кажа. Ето, виждате ли как идваха клюките по отношение на Учителя.
И това, понеже Той имаше абсолютна
чистота
в това отношение, Той никак не се смущаваше, защото казваше: „Истината няма нужда от защита.
Истината не се доказва. Истината човек сам трябва да я преживее. Тя да влезе в него Истината". И затова например когато съм я виждала как така се подрусва край Него, той малко ще се поотдалечи така. Аз Ви казвам, защото съм наблюдавала тези работи и не ми е харесвало.
към текста >>
Та в туй отношение Учителят имаше много съвършена
чистота
Ви казвам.
Но Той си взема шапката и Той излиза. Виждате ли, каква обхода силна, без да оскърби душата, без да оскърби даже онуй сърцето на човека. Но Той напуска. Сега това е, някога човек и друг да го направи ако се сети, но няма това знание и тази светлина да постъпи така, друг. И затуй може би така ще вземе в спор да влезе с нея.
Та в туй отношение Учителят имаше много съвършена
чистота
Ви казвам.
Знаете ли, когато сме Му услужвали така някога нали в планината, да речем след като закуси, или след като е напекло едно слънце и сме станали в два часа, всеки вече му се додремва, да речем към десет часа така като го напекло слънцето и ние предложим на Учителя: „Учителю, бихте ли си починали малко". И вземем дрешки, които носим, щото е топло, постелем Му наши дрешки, направим нещо възглавничка пак и Той си легне на слънцето и полежи. Ама все едно че едно детенце си взел, мъничко на 4-5 години, как децата си лягат и как би си легнало и как би заспало. Абсолютно по същия начин заспиваше. Аз нямам други начини и средства да изразя това.
към текста >>
В.К.: При Учителя външната
чистота
съответства на
вътрешната
.
И аз съм приготвила чайника, опитала съм водата, дали е достатъчно топла, да не пари. Но тогава Той си събува обущата, чорапите, слагаме Му едно камъче и си слага краката и аз поливам да речем и Той се мие, но този път аз рекох: „Учителю, ще позволите ли да Ви умия краката? " „Може", каза и си остави краката. И аз полях на единия крак, понеже съм Го виждала и друг път как се мие, между пръстите така си бъркаше с пръст, полях така, полях и другия, след това всичката вода Му полях, избърсах Му краката, защото кърпа имаше, Той си се обу и това. Ама по същия начин, разбирате ли, във всичкото това имаше да Ви кажа не само баща, не само брат, още по-хубаво нещо, как да го изразя?
В.К.: При Учителя външната
чистота
съответства на
вътрешната
.
Е.А.: Разбирате, казвам Ви. Такова нещо съм видяла, нали съм била и с други хора. Не съм го видяла у другите това. Тая чистота, която е Негова, беше неповторима и отвън и отвътре. Свидетел съм.
към текста >>
Тая
чистота
, която е Негова, беше неповторима и отвън и отвътре.
Ама по същия начин, разбирате ли, във всичкото това имаше да Ви кажа не само баща, не само брат, още по-хубаво нещо, как да го изразя? В.К.: При Учителя външната чистота съответства на вътрешната. Е.А.: Разбирате, казвам Ви. Такова нещо съм видяла, нали съм била и с други хора. Не съм го видяла у другите това.
Тая
чистота
, която е Негова, беше неповторима и отвън и отвътре.
Свидетел съм.
към текста >>
73.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА В.К.: Какво бихте ми разказали за
Вътрешната
Школа на Учителя?
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА В.К.: Какво бихте ми разказали за
Вътрешната
Школа на Учителя?
За пътят на ученика? Е.А.: Да, за пътят на ученика, това ще говоря, верно е. Учителят отвори Школата за ученика. Ученикът беше цел на Школата. Учителят раздели слушателите си на оглашени, вярващи и ученици.
към текста >>
Чистотата
на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие.
Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва.
Чистотата
на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие.
Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си.
към текста >>
И затова имали сме трудности в тази
вътрешна
работа, което и досега, и досега човек може да изпадне в това положение, в което тогава сме били.
Явява се борба в човека. Въпреки че Учителят никога не ни е съветвал да се борим със себе си. Но Той само ни съветваше да издигаме положителната си мисъл, за да може тя самата да изгони отрицателното чувство в нас, с което трябва да се борим. Защото когато мисълта ни се засили, тогава онези чувства някак сами бягат. Щото не се подхранват.
И затова имали сме трудности в тази
вътрешна
работа, което и досега, и досега човек може да изпадне в това положение, в което тогава сме били.
Сега Учителят ни е помагал. Помагал ни е с образите които е давал. Например за докачването Той казва на едно място: „Аз се отвращавам от докачението на хората". Значи като го каза това, ние виждаме колко е от духовна гледна точка грозно това чувство. Нали да се докачи човек, да се обиди.
към текста >>
74.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега например планината е населена, туристи непрекъснато, групи, къде е оная
чистота
, просто да не срещнеш човек.
Ние бяхме повече сами. А това беше много благоприятно. Щото ний сме доста хора и се движим сами в планината. Планината беше наша. А това беше една благодат навремето.
Сега например планината е населена, туристи непрекъснато, групи, къде е оная
чистота
, просто да не срещнеш човек.
Да можеш да се отделиш, да се съсредоточиш, нещо което сега мъчно се постига. Пак може, пак може. В.К.: Как се организирахте за отиване? После започнахте да минавате през Говедарци, така ли? Е.А.: През Говедарци започнахме да минаваме чак 1935 год.
към текста >>
Тази снимка е от
вътрешната
страна на „Бъбрека", тука е скалата.
Трябва да ви кажа, аз имах случай на нашия лагер като сме бивали, имаше едно конче, и когато играехме Паневритмия, когато свиреха с цигулките те кончетата не пасяха, а слушаха. Туй ми е правило впечатление. Мисля, че на Боре кончето беше. Тъй, че е възможно такова нещо, както казват, че са се наредили конете в една редица на петото езеро и са слушали. Чувала съм да казват такова нещо.
Тази снимка е от
вътрешната
страна на „Бъбрека", тука е скалата.
В.К.: Казваха ми, че Учителят бил казал за скалата, че там е вратата на Агарта. Е.А.: Може. Вижте, понеже аз това не мога да го проверя, тия неща не ги държа в съзнанието си. На мен не ми прави такова впечатление. Да, това е откъм пътеката, заснето отгоре, ъгълчето.
към текста >>
75.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Не, не, само
вътрешна
връзка.
Е.А.: Защото го върнаха. В.К.: А той на какъв чин тогава се уволни? Полковник ли е бил? Е.А.: Беше подполковник. В.К.: Значи той с Мория най-вероятно е бил в кореспонденция предварително или е чел някоя книга от него.
Е.А.: Не, не, само
вътрешна
връзка.
И друго ще ти кажа, Лулчев излизаше от тялото си. Той два пъти дойде при мене и аз го усетих. Първият път като дойде аз си бях легнала, в стаята си бях самичка и изведнъж усещам, че до мене има човек. Ама усещам, но не виждам. Сега може би ти по ще го разбереш това.
към текста >>
Той се усъмни в
чистотата
на Учителя, когато преживяваше съмненията.
Сега каквото е казал, казал. В.К.: Значи така се развиха, не искаше да се впряга в Неговата кола. Е.А.: „Не искам да се впрягам в неговата кола". Но пред мене каза, да, че не иска да се впряга в неговата кола. Пък неговата кола беше най-хубавата, и той с всичкото си уж знание не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше.
Той се усъмни в
чистотата
на Учителя, когато преживяваше съмненията.
Той допускаше, че прави това, което той правеше. Не, казвам го, защото е така. В.К.: Записал съм това нещо, това изказване, че Учителят бил казал на Любомир: „Който иска Царя да постави за министър председател, но не и Цанков" и понеже той говорил това нещо и пред други. Е.А.: Пред групата си. B.К.: То тогава цанковистите изпращат командира на Гради и нанася побой, през 1936 год.
към текста >>
76.
4.Учителят не проповядваше
,
,
ТОМ 9
Изправянето на погрешките ни да стане
вътрешна
необходимост.
Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото и сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление.
Изправянето на погрешките ни да стане
вътрешна
необходимост.
Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота.
към текста >>
При изправянето на погрешките човек се чисти, а
чистотата
е необходимост.
Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва.
При изправянето на погрешките човек се чисти, а
чистотата
е необходимост.
Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това.
към текста >>
Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата
чистота
и свобода.
Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост.
Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата
чистота
и свобода.
Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас укрепваше нашата самоувереност.
към текста >>
И когато се наберат такива ограничения ние губим
вътрешната
си свобода и
чистота
.
Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават.
И когато се наберат такива ограничения ние губим
вътрешната
си свобода и
чистота
.
Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас укрепваше нашата самоувереност. Вярата в собствените ни сили. Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности.
към текста >>
77.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По
вътрешна
сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят!
И ако някой от последователите много настояваше, Учителят му казваше: „Напиши го, пък ела да ми го прочетеш". Но след като го прочиташе, Учителят казваше: „ИСТИНАТА НЯМА НУЖДА ОТ ЗАЩИТА". Като чух думите на Учителя, че истината няма нужда от защита, аз изпаднах в едно умиление, почувствувах, че това са думи от друг свят. Те бяха думи от друг свят, до който не бях се докосвала. Това бяха думи с много високо напрежение.
По
вътрешна
сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят!
" Много рядко в беседите си, Учителят засягаше това, което се пишеше срещу него. При това той се спря само на положителната страна на въпроса. Бяха писали нещо срещу него във вестниците и той каза: „Сега не може да ме упрекнат, че съм ги подкупил, за да пишат за мене". Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна чистота, каква сила на характера, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко. Пред това мога само да се поклоня с мълчание и смирение.
към текста >>
Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна
чистота
, каква сила на характера, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко.
Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят! " Много рядко в беседите си, Учителят засягаше това, което се пишеше срещу него. При това той се спря само на положителната страна на въпроса. Бяха писали нещо срещу него във вестниците и той каза: „Сега не може да ме упрекнат, че съм ги подкупил, за да пишат за мене".
Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна
чистота
, каква сила на характера, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко.
Пред това мога само да се поклоня с мълчание и смирение.
към текста >>
78.
03.Когато се помина майка ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Те бяха всъщност две групи, едната външна, другата
вътрешна
.
Все едно, че ме поля с гореща вода. Стана ми тъжно, нищо повече не му отговорих, но дълго време носих раната от тези думи. Не минаха три години от този случай и чух, че и той се оженил и скоро след това убил и себе си, и жена си. Спомних си думите, които ме натъжиха и си помислих: Той продъни себе си. Не бяха минали две години откак слушах Учителя и един приятел от Братството ме покани да посещавам едно събрание на една група от последователи на Учителя, която група се ръководеше от един по-възрастен брат, казваше се Дончо.
Те бяха всъщност две групи, едната външна, другата
вътрешна
.
Аз посетих първо външната група, но веднага бях поканена да посещавам вътрешната група. Целта на тази група беше бърза еволюция. Когато отидох за пръв път, те се бяха събирали много пъти, близо една година. Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто отделение, а другото малко по-голямо. Те влизаха във връзка с духовете и това, което чуваха ни беше ръководство.
към текста >>
Аз посетих първо външната група, но веднага бях поканена да посещавам
вътрешната
група.
Стана ми тъжно, нищо повече не му отговорих, но дълго време носих раната от тези думи. Не минаха три години от този случай и чух, че и той се оженил и скоро след това убил и себе си, и жена си. Спомних си думите, които ме натъжиха и си помислих: Той продъни себе си. Не бяха минали две години откак слушах Учителя и един приятел от Братството ме покани да посещавам едно събрание на една група от последователи на Учителя, която група се ръководеше от един по-възрастен брат, казваше се Дончо. Те бяха всъщност две групи, едната външна, другата вътрешна.
Аз посетих първо външната група, но веднага бях поканена да посещавам
вътрешната
група.
Целта на тази група беше бърза еволюция. Когато отидох за пръв път, те се бяха събирали много пъти, близо една година. Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто отделение, а другото малко по-голямо. Те влизаха във връзка с духовете и това, което чуваха ни беше ръководство. Всеки един от групата имаше личен ръководител.
към текста >>
Чистотата
е качество на ума и на сърцето, а не само в спазването на правила за физическа
чистота
.
Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере? Това е елементарна хигиена. Те казваха, че вложеното, влиянията трябва да се запазят, но затова ние не можем да се произнесем.
Чистотата
е качество на ума и на сърцето, а не само в спазването на правила за физическа
чистота
.
Самата основна мисъл на школата „за бърза еволюция" е неправилна. Еволюцията е подчинена на природни закони и човек трябва да ги спазва, за да се развива правилно. Заблуждение е да се мисли, че като ядеш само чиста храна - плодове и др. можеш да ускориш еволюцията си. Храната има влияния върху тялото и косвено върху духовния живот, но чрез храната само да ускорим еволюцията си е заблуждение.
към текста >>
79.
15.Ще разкажа един случай с моя баща
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Мислех си, че в мен има свят, който не е озарен от
вътрешната
светлина, в която искам да живея.
Има нещо в мене, от което трябва да се освободя и при това аз сама трябва да го направя, без да искам помощ отвън. Разбрах, че в мене има неща, които не съм видяла и не съм ги осъзнавала. Не са влезли в моето будно съзнание. Те са сили, които протичат в мене и се проявяват в това, което не искам да правя, а го правя. Те развалят хубавите ми желания и намерения.
Мислех си, че в мен има свят, който не е озарен от
вътрешната
светлина, в която искам да живея.
Това е тъмнина, която помрачава красотата на живота ми. Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало. И сега трябва да се диференцира това състояние. Организирането е процес и то разумен процес. За да стане организиране, трябва разумни сили да дойдат да действат в мен.
към текста >>
В тези мисли виждах, че в мен прониква една
вътрешна
светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите.
Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало. И сега трябва да се диференцира това състояние. Организирането е процес и то разумен процес. За да стане организиране, трябва разумни сили да дойдат да действат в мен. Значи трябва да се даде път на разумните сили.
В тези мисли виждах, че в мен прониква една
вътрешна
светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите.
Като че ли вече налучквах методите. Изпитвах радост, че най-после ще намеря път, ще намеря начин за освобождаването ми от затруднените вътрешни състояния. Разграничавах тия сили, които ме държаха в потиснатост. Разбрах, че ми предстои сериозна вътрешна работа, да се изясня и да внеса светлина в собствения си живот. Това трябва да направя сама без ничия помощ.
към текста >>
Разбрах, че ми предстои сериозна
вътрешна
работа, да се изясня и да внеса светлина в собствения си живот.
Значи трябва да се даде път на разумните сили. В тези мисли виждах, че в мен прониква една вътрешна светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите. Като че ли вече налучквах методите. Изпитвах радост, че най-после ще намеря път, ще намеря начин за освобождаването ми от затруднените вътрешни състояния. Разграничавах тия сили, които ме държаха в потиснатост.
Разбрах, че ми предстои сериозна
вътрешна
работа, да се изясня и да внеса светлина в собствения си живот.
Това трябва да направя сама без ничия помощ. Помощта трябва да дойде от самата мен и в мен. Струваше ми се, че вече стъпвам на поздрава почва, че по този начин ще мога да изляза на по-светъл вътрешен път. По едно време Любомир започна да ми говори неща, които внесоха много смут в душата ми. Той ми говореше отрицателни неща за Учителя, съмнения в Учителя, виждаше грешки в постъпките му, в поведението му, в живота му.
към текста >>
Дори той вижда своята
нечистота
в другите.
Нямаше нищо на земята, което да има стойност за него. И когато Любомир ми говореше за поведението на Учителя, аз напълно отхвърлях това твърдение. Още повече, че сам Любомир имаше големи слабости в поведението си към жената. Той мъчно можеше да разбере едно чисто същество, каквото беше Учителят. Нечистият мъчно може да разбере чистия човек.
Дори той вижда своята
нечистота
в другите.
Не можеше да не видя поне веднъж в двадесет и петте години, които прекарах доста близо до Учителя като стенографка. И аз бях младо момиче, когато се запознах с Учителя, много пъти съм била при него при различни обстоятелства, но винаги съм виждала чистота и само чистота и бащинско отношение към нас младите момичета. Всичко, което ми е казвал беше невярно, направо беше клевета за Учителя. Аз не помня конкретно в какво упрекваше Учителя, но в това време той изказваше всичките свои съмнения и подозрения по отношение на Учителя. Аз не виждах Учителя такъв, какъвто той ми го представяше, но все пак той за нещо ми повлия, главно за тези неща, които не разбирах.
към текста >>
И аз бях младо момиче, когато се запознах с Учителя, много пъти съм била при него при различни обстоятелства, но винаги съм виждала
чистота
и само
чистота
и бащинско отношение към нас младите момичета.
Още повече, че сам Любомир имаше големи слабости в поведението си към жената. Той мъчно можеше да разбере едно чисто същество, каквото беше Учителят. Нечистият мъчно може да разбере чистия човек. Дори той вижда своята нечистота в другите. Не можеше да не видя поне веднъж в двадесет и петте години, които прекарах доста близо до Учителя като стенографка.
И аз бях младо момиче, когато се запознах с Учителя, много пъти съм била при него при различни обстоятелства, но винаги съм виждала
чистота
и само
чистота
и бащинско отношение към нас младите момичета.
Всичко, което ми е казвал беше невярно, направо беше клевета за Учителя. Аз не помня конкретно в какво упрекваше Учителя, но в това време той изказваше всичките свои съмнения и подозрения по отношение на Учителя. Аз не виждах Учителя такъв, какъвто той ми го представяше, но все пак той за нещо ми повлия, главно за тези неща, които не разбирах. Те са отнасяха до някои външни прояви, те бяха повече чужди мисли, които мъчно приемах, но ми оказваха влияние, защото понякога се питах, дали наистина е така както ми говори Любомир, да не би аз да съм заблудена и той да е прав? Но и така като се питах, аз нямах вътрешно спокойствие и в душата ми оставаше само смут.
към текста >>
80.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на
чистотата
в „Парахода", било за поддържане на реда.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Е.А.: Въпреки това, ние живеехме хармонично. Не е имало спорове помежду ни. Не е имало недоволство една от друга. От една страна или от друга.
Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на
чистотата
в „Парахода", било за поддържане на реда.
Те не са ми правили забележки. И трите бяхме готови всеки момент да си услужим заедно каквото можем. Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите. Разбира се, че все е имало случай, когато някоя от нас с поведението си да е направила нещо, от което не е било приятно за другите, но всяка е съумявала да разбере и извини. Учителят със своите посещения прочистваше атмосферата, проветряваше я и като слънчева светлина и топлина прогонваше мъглите от умовете ни.
към текста >>
Аз имах
вътрешна
убеденост в това.
Към трите имаше различно отношение. Но беше еднакво отзивчив към нуждите на всяка една. Разликата в отношенията ни произлизаше от индивидуалността на всяка, а характера й от нейното вътрешно устройство. Това различно отношение на Учителя към учениците Му аз го видях още в самото начало. Още в първата година от поведението на Учителя и отношението Му към мене, вътрешно разбрах и почувствах, че Учителят има еднаква любов към мене, както и към другите.
Аз имах
вътрешна
убеденост в това.
Тази моя убеденост ми помогна много, за да не се смущава сърцето ми от това, как Той постъпва към другите от видимостта на Неговото поведение. Учителят не е говорил никога за своята обич към никого, към когото и да е. И когато казвам, че съм почувствала, че Учителят ме обича, както другите сестри, това съм го почувствала направо със сърцето си. С присъствието Си Учителят внасяше в съзнанието ни разширение, за да не изпадаме в дребнавост. Разговорите, които се водеха бяха идейни.
към текста >>
Нужна е голяма
вътрешна
светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание.
Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си.
Нужна е голяма
вътрешна
светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание.
Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания. Иска ми се да разкажа един случай със Савка. Това беше още първата или втората година от нашия общ живот в „Парахода". Савка прекарваше някакви психически кризи. Беше получила изкривяване на лицето.
към текста >>
81.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Ако първия человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа
чистота
и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление.
Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднаж за винаги ще се освободи от старото робство. Зная, вам ви е тежко като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите за сега, в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място.
Ако първия человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа
чистота
и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление.
Сега какво очаквате от тяхното потомство? Можели водата да се повдигне по-горе от извора си? - Не. Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът — казва Христос - сегашното положение, а роденото от духа — дух, то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота - на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие.
към текста >>
Едина процес обхваща външната страна - механическа, а другия
вътрешната
- органическа.
Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът — казва Христос - сегашното положение, а роденото от духа — дух, то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота - на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
Едина процес обхваща външната страна - механическа, а другия
вътрешната
- органическа.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събиранието и изважданието. Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади на яве вкусът на плодовете и Господ направи изважданието - изпъжданието. В начало беше им казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек, за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.
към текста >>
82.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление,
вътрешна
радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование.
Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори.
Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление,
вътрешна
радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование.
А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни. Особено „Братство, единство", докато се изгубят приятелите от погледа им. Отиваше си един ден, прекаран като че ли в рая на земята. Душите ни преливаха от радост, обич, доброта и красота, чистота и искреност.
към текста >>
Душите ни преливаха от радост, обич, доброта и красота,
чистота
и искреност.
Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни. Особено „Братство, единство", докато се изгубят приятелите от погледа им. Отиваше си един ден, прекаран като че ли в рая на земята.
Душите ни преливаха от радост, обич, доброта и красота,
чистота
и искреност.
Споменът от прекараните часове с приятелите оставаше завинаги в съзнанието ни. Съборите траяха три дни. Тогава идваха най-много гости на градината. Идваха от околията на Айтос, от София и от други градове. От по-възрастните братя бяха Минчо Сотиров, Михаил Стоицев, Петър Камбуров, Васка Камбурова, Веса Несторова, Георги Томалевски, Боян Боев и др.
към текста >>
83.
ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост,
Чистота
, Разумност и Търпение Божествено.
А защо ли? За да се дойде до драматичната развръзка със Зорница Попова и с нейните приятели, които я препращат от човек на човек, за да говори, че всичко съм измислил. И сега ще ви предложа няколко покани за концерти-рецитали, при които Зорница Попова е била водеща. Тези покани аз ги подготвях, аз ги печатах с мои пари и ги раздавахме и препращахме с писма. * * * „ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА" - концерт на 27 април 1998 г.
Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост,
Чистота
, Разумност и Търпение Божествено.
Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас. които носите Божията Чистота.
към текста >>
които носите Божията
Чистота
.
Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас.
които носите Божията
Чистота
.
Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви - ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. Учителят Дънов * * * „ЕЗИКЪТ НА СЕДЕМТЕ ТОНА" - 4 юни 1998 г. Ето какво пише на поканата отзад: ЕЗИКЪТ НА СЕДЕМТЕ ТОНА-ЖИВИТЕ НОТИ ДО - Основен тон на Любовта. Той е подтикът на Любовта в материалния свят.
към текста >>
Вихър Пенков с раница качи 20 тома от том 5-ти на Мария Тодорова на езерото на
Чистотата
на 18 август.
Забраниха, да не се знае какво е било. Та днес никой от вас не знае как е протичал един ден на Рила от сутринта до вечерта по време на Учителя. Това, което правите на Рила сега не е по Учителя, а е отклонение. Трябва да се обучавате и то чрез „Изгревът". 12. През 1996 г.
Вихър Пенков с раница качи 20 тома от том 5-ти на Мария Тодорова на езерото на
Чистотата
на 18 август.
Изреждат се 600 човека покрай книгата и всички се подиграват, като нито един не купи една книга. А том пети е „Вътрешната Школа на Учителя. "На 19, следващия ден, Невидимият свят взе мерки, изпрати мъгла и дъжд до края на месец август и затвори външните условия. Това ти го пиша, защото има опасност някой от ръководството горе да предприемат някои мерки срещу книжарницата, която аз съм изпратил горе и ако стане това, аз ще реагирам много остро и категорично и с това поколение няма вече да работя и те приключват за мене. Небето ще затвори условията.
към текста >>
А том пети е „
Вътрешната
Школа на Учителя.
Това, което правите на Рила сега не е по Учителя, а е отклонение. Трябва да се обучавате и то чрез „Изгревът". 12. През 1996 г. Вихър Пенков с раница качи 20 тома от том 5-ти на Мария Тодорова на езерото на Чистотата на 18 август. Изреждат се 600 човека покрай книгата и всички се подиграват, като нито един не купи една книга.
А том пети е „
Вътрешната
Школа на Учителя.
"На 19, следващия ден, Невидимият свят взе мерки, изпрати мъгла и дъжд до края на месец август и затвори външните условия. Това ти го пиша, защото има опасност някой от ръководството горе да предприемат някои мерки срещу книжарницата, която аз съм изпратил горе и ако стане това, аз ще реагирам много остро и категорично и с това поколение няма вече да работя и те приключват за мене. Небето ще затвори условията. Това не е пророчество, а само и наблюдения и становища, които защитавам цели 30 години. Книжарницата на никого не пречи.
към текста >>
84.
І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Смятало се, че
чистота
на православието прави Москва център на целия християнски свят.
20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи.
Смятало се, че
чистота
на православието прави Москва център на целия християнски свят.
При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия. Антиминсът спомага за това. Петър Велики (1682 - 1725). Религиозното съзнание, съзнавайки себе си, като православни християни, обединило в едно руския народ, в едно различните княжества, въз основа на единството на Руската църква, а не на племенното единство.
към текста >>
от недоволните от неговата
вътрешна
и външна политика.
започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков. През януари 1800 г. Павел заповядва на Суворов да се завърне с войските си в Русия. Недоволството срещу Павел I расте. Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г.
от недоволните от неговата
вътрешна
и външна политика.
Александър I (1801 - 1825). Обучаван да мисли като французин, а да действа като прусак с казармен ред. През 1804-1813 г. избухва Руско-иранската война, като Иран загубва правото си да държи кораби в Каспийско море. През 1805 г.
към текста >>
85.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Чистотата
на един дух зависи от неговото влияние.
Всичките работи са благословени. Господ и най-лошите работи обръща за наше добро. Господ е единственият, Който е най-близо до всичките. Той е на Небето, на Земята и вътре в човеците. Цикълът на развитието се равнява на 24 милиарда години и този цикъл с най-долната част представлява адът, най-гъстата материя, докъдето духът може да слезе.
Чистотата
на един дух зависи от неговото влияние.
Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова той е по-чист и обратно. Мойсей, Илия, Исаия са били с най-голямо влияние между еврейските пророци. Най-младият ангел в Небето е на 24 милиарда години. За картина, за която г-н Дънов каза: - Тая картина е философията на Веригата и няма в никоя окултна школа такава картина. Сърцето лежи в лявата страна затова, защото лявата страна представя отрицателната страна на живота.
към текста >>
И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята
вътрешна
пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов.
Отидохме в друга стая за моление. Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята
вътрешна
пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов.
Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим.
към текста >>
86.
IV.16 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Мъчнотията да се състои Веригата е тая, че във всяка вече съставена трябва да има
чистота
.
После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се едни на други и се шегувате. Знаете ли, че това може да привлече вибрациите на целия пъкъл? И туй също Духът не одобрява.
Мъчнотията да се състои Веригата е тая, че във всяка вече съставена трябва да има
чистота
.
Аз искам от вас всички да не ни препращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре да си седи у дома. Ако някой от вас мисли, че парите, които се събират тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лв., които може да взимам годишно, по случай годишната среща, другите стоят и се употребяват там, дето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така достатъчно си имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да не се оставяте на духовете, които не ви мислят доброто.
към текста >>
Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас
вътрешна
мъчнотия.
Защото при кланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон не бива никога да се прави, дето виждат хората. Дето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога да не се молите, когато лежите. Това Духът не обича.
Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас
вътрешна
мъчнотия.
Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло." Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването.
към текста >>
87.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Всякога ще Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е
вътрешната
сила на един християнин.
Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се дават веднъж, затова трябва да ги пазите. Това, което е дадено на човека, а не го оценява, той върши престъпление. Който върши това, подлежи и на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са слушали. Прочие, вие трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал - да отговорите на нея.
Всякога ще Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е
вътрешната
сила на един християнин.
Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи. Тогава сме весели, бодри, макар и целият ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от евангелската песнопойка, но само първия стих.
към текста >>
Трябва да има
чистота
между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас.
Иначе, казвам ви, няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукаваго и днес хората знаят повече за дявола, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имате утаени мисли, да ги изпъдят, да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка.
Трябва да има
чистота
между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас.
защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път.
към текста >>
88.
IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Ако имахме тази първоначална Божествена
чистота
, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.
Арнаудов, Спас Димитров, Иван Тачев, В. Граблашев и Д. Голов. След като се прочете 12 глава от Евангелието на Лука, г-н Дънов между другото каза: - Вярата не може да се всади у хората, но тя може да се раздаде. Тя е атрибут на душата. Първоначалната вяра ние имаме у себе си и ако тя е постоянно у нас, животните нямаше да се плашат от нас.
Ако имахме тази първоначална Божествена
чистота
, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.
Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл101 във физическия е обратно. В духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В духовния свят силните слугуват на слабите, а във физическия е обратното.
към текста >>
В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за
вътрешната
духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9.
Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата.
В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за
вътрешната
духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9.
На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10. На 22 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обед в трапезарията.
към текста >>
89.
V.II.37 МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
37 МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА
ЧИСТОТА
1.
37 МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА
ЧИСТОТА
1.
Господи, Боже наш на всичката вътрешна пълнота на живота. 2. Ние заставаме пред Твоето лице според великата Ти Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души. 3. Диханието Ти очисти устата ни и славата Ти изпълни говора ни. Ние Те хвалим, ние Те славим. 4. Благият Ти Дух обнови и очисти сърдцата ни. 5.
към текста >>
Господи, Боже наш на всичката
вътрешна
пълнота на живота. 2.
37 МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА 1.
Господи, Боже наш на всичката
вътрешна
пълнота на живота. 2.
Ние заставаме пред Твоето лице според великата Ти Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души. 3. Диханието Ти очисти устата ни и славата Ти изпълни говора ни. Ние Те хвалим, ние Те славим. 4. Благият Ти Дух обнови и очисти сърдцата ни. 5. Ние възпеваме Славата на Твоето име и приеми великата радост, която Духът Твой внася в живота ни. 6.
към текста >>
Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основа на Твоята Доброта и
чистотата
на Твоята Правда. Амин.
Да носим великите Ти мисли по всичкия свят. 8. Оживел и очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш. 9. Да работим за благото на нашите ближни за доброто на нашите души. 10. Заради милостта си, която само в Тебе обитава, благославяй ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни. 11. И изпълни с благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. 12.
Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основа на Твоята Доброта и
чистотата
на Твоята Правда. Амин.
Забележка: Тази молитва ще се чете, когато искате да работите за чистотата.
към текста >>
Забележка: Тази молитва ще се чете, когато искате да работите за
чистотата
.
Оживел и очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш. 9. Да работим за благото на нашите ближни за доброто на нашите души. 10. Заради милостта си, която само в Тебе обитава, благославяй ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни. 11. И изпълни с благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. 12. Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основа на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин.
Забележка: Тази молитва ще се чете, когато искате да работите за
чистотата
.
към текста >>
90.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме
вътрешната
същност на нещата.
Пита го: „Разбрали, как ти се чини? " Онзи отговаря: „Имам пред себе си едно платно, което на някои места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде." Художникът му казва: „Ти си простак, ти нищо не разбираш." И двамата са прости. Простак е художникът, че не разбира, какво този човек очи няма. Няма условия да го разбере.
Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме
вътрешната
същност на нещата.
Аз съм чел много работи философски и всякой ден ги проверявам и някога съм се хващал за корема да се смея. Някои философи са слепи. Пипат и говорят: „Този свят е едно платно с малко грапавинки, с малко страдания. Глупави са всички хора." - Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от известни издигнатини и вдлъбнатини.
към текста >>
И когато един Божественен пратеник дойде от небето при нас, иска да ни каже, че без
чистота
никога няма да видим Бога, без святост няма да го разберем, без любов няма да го почувствуваме, също така без милосърдие и без правда.
Какво е спането? Когато спите, Господ ви преподава уроци и понеже човек тогаз е изолиран, Господ може да му разправя. Като се събуди, Той ще му каже: „Повтори каквото ти казах." Ако не е чул добре тези заповеди, какво ще повтори? Ще набие жена си, ще понатупа децата? Цял ден е неразположен, защото не е разбрал урока, мисълта на живота за този ден.
И когато един Божественен пратеник дойде от небето при нас, иска да ни каже, че без
чистота
никога няма да видим Бога, без святост няма да го разберем, без любов няма да го почувствуваме, също така без милосърдие и без правда.
Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: „Ние разбираме Любовта." Някои от вас я разбират. Вярвам, че я разбират, но трябва да я разбирате повече. Любовта винаги носи със себе си омраза. Ако любиш доброто, ще мразиш злото; ако любиш злото, ще мразиш доброто.
към текста >>
91.
Наряди за 1921 г.
,
,
ТОМ 12
Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена
чистота
. 1.
(Запитват: „Пред него ли да извършим това? ") - Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия. Понеделник, 22 август 1921 г. 5ч,с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ.
Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена
чистота
. 1.
Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената чистота. а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни.
към текста >>
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената
чистота
.
Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота. 1. Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената
чистота
.
а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш. Бележка: Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго.
към текста >>
При произнасяне на тия изречения да се постараем да схванем
вътрешната
страна на онова, което е скрито.
а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш. Бележка: Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго.
При произнасяне на тия изречения да се постараем да схванем
вътрешната
страна на онова, което е скрито.
Вторник, 23 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога.
към текста >>
92.
Наряди за 1922 г.
,
,
ТОМ 12
Най-силната крепост против всички болести е
чистотата
.
(Това е мотото за работа днес през целия ден.) 3. Любов за приложение, любов за изпълнение. 4. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение.
Най-силната крепост против всички болести е
чистотата
.
И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето.
към текста >>
И като ученици на окултната школа, необходима ви е
чистотата
.
Любов за приложение, любов за изпълнение. 4. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата.
И като ученици на окултната школа, необходима ви е
чистотата
.
Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист.
към текста >>
Без
чистота
нищо не можете да извършите.
Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата.
Без
чистота
нищо не можете да извършите.
Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път.
към текста >>
Учениците на окултната школа, мъже и жени, без
чистотата
нищо не могат да извършат.
И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите.
Учениците на окултната школа, мъже и жени, без
чистотата
нищо не могат да извършат.
Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно.
към текста >>
Абсолютна
вътрешна
чистота
трябва.
Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат.
Абсолютна
вътрешна
чистота
трябва.
Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно. Това е по отношение на учителя.
към текста >>
Аз говоря за
вътрешна
чистота
-
чистота
на сърцето.
Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва.
Аз говоря за
вътрешна
чистота
-
чистота
на сърцето.
За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и д а възприеме Божествената Истина.
към текста >>
Сега аз говоря за абсолютната
чистота
, не говоря за обикновената.
Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и д а възприеме Божествената Истина. Затуй, в дадения момент, едновременно и учителят, и ученикът, и двамата, трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа.
Сега аз говоря за абсолютната
чистота
, не говоря за обикновената.
Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас.
към текста >>
Абсолютната
чистота
ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата.
Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и д а възприеме Божествената Истина. Затуй, в дадения момент, едновременно и учителят, и ученикът, и двамата, трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за абсолютната чистота, не говоря за обикновената.
Абсолютната
чистота
ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата.
И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате.
към текста >>
Имайте предвид, че без
чистота
не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас.
Сега аз говоря за абсолютната чистота, не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние.
Имайте предвид, че без
чистота
не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас.
Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас.
към текста >>
И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна
чистота
, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане.
И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате.
И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна
чистота
, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане.
Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. 5. Забележете си следните стихове: „Обичай, прочее, Господа Бога Твоего." „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце." „Любовта не прави зло ближному.
към текста >>
Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази
чистота
от вас.
Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно.
Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази
чистота
от вас.
Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. 5. Забележете си следните стихове: „Обичай, прочее, Господа Бога Твоего." „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце." „Любовта не прави зло ближному. Любовта дълготърпи, благосклонна е." „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот." (Там, в Писанието, е казано „да не погине" - аз превеждам - „за да познаят" всички тази любов.) „Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." 6. Евангелие от Йоана, 14 глава. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици.
към текста >>
Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази
чистота
от учениците на Бялото Братство в България. 5.
Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас.
Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази
чистота
от учениците на Бялото Братство в България. 5.
Забележете си следните стихове: „Обичай, прочее, Господа Бога Твоего." „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце." „Любовта не прави зло ближному. Любовта дълготърпи, благосклонна е." „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот." (Там, в Писанието, е казано „да не погине" - аз превеждам - „за да познаят" всички тази любов.) „Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." 6. Евангелие от Йоана, 14 глава. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга, каквото и да правите, не можете да го добиете.
към текста >>
93.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
(поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на
чистотата
(Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим.
Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г. 11) ПРОГРАМА ЗА 12 ЮЛИЙ 1945 ГОДИНА Събрание в салона в пет часа сутринта.Добрата молитва.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, глава 17 (Н. Антов).Учителят (четиво) (Сим. Симеонов).Стълбата и пр.
(поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на
чистотата
(Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим.
Сотиров).„Мусала".„НаУчителя покорен".Отче наш. 12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване.
към текста >>
Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за
чистота
и служене.
Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе. Учителят казва, че днес можем да бъдем полезни чрез изпращане на хубави писма към всички човешки души: това е изпращане на хубави мисли, хубави чувства към всички народи, към всички култури.
Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за
чистота
и служене.
И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже. Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно.
към текста >>
Те са методи на светлината, на
чистотата
, на Истината, на Любовта, на красотата.
Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи.
Те са методи на светлината, на
чистотата
, на Истината, на Любовта, на красотата.
От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен.
към текста >>
И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си
чистота
и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи.
Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата.
И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си
чистота
и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи.
Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
към текста >>
Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна
вътрешна
критика, пресяване и преценка.
Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея.
Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна
вътрешна
критика, пресяване и преценка.
Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота. Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото.
към текста >>
Тази работа е
вътрешна
и външна.
Това е делото на Учителя. Творчеството Му е разнообразно. Той е държал 7,000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа.
Тази работа е
вътрешна
и външна.
Учениците на Великото Божествено учение, от най-малките до най-големите, знаят закона, чрез който се поддържа връзката с Учителя, независимо от това дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител.
към текста >>
Божият Дух работи в
чистота
, светлина, мир и доброта.
Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тази работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение, от най-малките до най-големите, знаят закона, чрез който се поддържа връзката с Учителя, независимо от това дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител.
Божият Дух работи в
чистота
, светлина, мир и доброта.
Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост.
към текста >>
Духът не търпи никаква
нечистота
, никаква небрежност, никаква немарливост.
Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител.
Духът не търпи никаква
нечистота
, никаква небрежност, никаква немарливост.
Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите.
към текста >>
Вътрешната
работа на ученика да върви паралелно с външната му работа.
Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.
Вътрешната
работа на ученика да върви паралелно с външната му работа.
Външната работа е разнообразна и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия.
към текста >>
С
чистотата
на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади".
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града, които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри, и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пиано), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от госпожа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С
чистотата
на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади".
На 9.XII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас.
към текста >>
94.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и
вътрешна
Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения.
Със сърдечен братски поздрав: /п/Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/Б. Боев 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразднуването праздника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място.
Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и
вътрешна
Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения.
В10 часа ще се чете беседата, която е по ред. Вечерта в 6.30 часа братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>
Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една
вътрешна
пустота.
Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 12 март 1947 г. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта иИстината.
Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една
вътрешна
пустота.
Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят.
към текста >>
Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от
вътрешната
връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава.
Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от
вътрешната
връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>
Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и
чистота
; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му.
Учениците му са първите пионери - бъдещи проповедници на шестата раса. Наш братски дълг се явява да следваме неотклонно пътя на Неговия живот, да станем проводници на Неговата любов, изразители на Неговата благост, вестители на Неговата мъдрост. Да живеем в пълна братска хармония и любов, да забравим личните недоразумения и затваряме очи пред личните недостатъци, и живеем с мисълта да приложим Неговото учение. Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете. Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта.
Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и
чистота
; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му.
Нека настоящото ни писмо, израз на всички братя и сестри от Варненското Братство, да споделим в този ден един молитвен час за обичния ни Учител, при първия лъч на слънцето, и благодарим за Неговия труд и любов към нас, да стопли и обедини сърдцата ни, да хармонира душите ни и задружно да работим, следвайки неотклонно пътя, по който Той ни води, за да приложим новото на земята. Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет. Молим, прочетете го в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания пратете и в околните села, дето има кръжоци. Тия дни ви изпращаме новия том беседи „Силите на природата".
към текста >>
Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота,
чистота
и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота,
чистота
и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко.
към текста >>
И всичко в него ще лъха духовна
чистота
и съвършенство.
Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите.
И всичко в него ще лъха духовна
чистота
и съвършенство.
За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, атой стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл.
към текста >>
Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с
чистотата
на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл.
И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, атой стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й.
Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с
чистотата
на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл.
Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята.
към текста >>
Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са
чистота
за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух.
Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са
чистота
за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
95.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах един друг с любов.“ Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но кажете: „Няма нищо, стаята е малка, любовта ще претърпи.“ „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира“ - то значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази
вътрешна
връзка, която Духът, т.е.
Имайте пред вид, че младостта е въведение към царството Божие. За да влезете в царството Божие, необходимо ви е в живота едно нововъведение, да станете млади. Ще пристъпя към разяснението на 4-та глава. „И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира.“ [ст. 1-3] „Узник“ значи човек, който е призван в Божието училище.
Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах един друг с любов.“ Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но кажете: „Няма нищо, стаята е малка, любовта ще претърпи.“ „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира“ - то значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази
вътрешна
връзка, която Духът, т.е.
Учителят, е вложил. Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно.“ В Посланието се казва: „Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше.“ [ст. 4] С това Павел казва: „Аз подчинйх своето тяло на Духа, като Му служеше в надежда.“ „Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец са вейте, Който е над всички, през всички, чрез всички и във всички нас.“[ст. 5-6] Павел казва: „Това правих, защото слушах, изпълнявах мислите на този един Господ, Който ми говореше за една вяра, вяра по отношение на ума.“ „Едно кръщение“, то значи да изпълняваш, да пренасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела.
към текста >>
„Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка
нечистота
. „[ст.
Окаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се окаме- нява. Сърцето е по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, животът-това, което се произвежда от сърцето, а разумът - плодът от вътрешния процес.
„Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка
нечистота
. „[ст.
19] Павел казва, че чистотата е необходима вътре в живота. Когато сърцето, стомахът са окаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване, затова те не трябва да бъдат окаменени. „Но вие не сте така познали Христа.'„ [ст. 20] Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие.
към текста >>
19] Павел казва, че
чистотата
е необходима вътре в живота.
Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се окаме- нява. Сърцето е по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, животът-това, което се произвежда от сърцето, а разумът - плодът от вътрешния процес. „Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка нечистота. „[ст.
19] Павел казва, че
чистотата
е необходима вътре в живота.
Когато сърцето, стомахът са окаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване, затова те не трябва да бъдат окаменени. „Но вие не сте така познали Христа.'„ [ст. 20] Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие. Ако повърхнината на морето се вълнува, то не значи, че и дълбочината му се вълнува.
към текста >>
96.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Като намерите душата си, вие ще чувствувате една
вътрешна
пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад.
Например имате обикновени лампи, които горят с газ, издават миризма, после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва. Горението в тези лампи е по-силно. Тези газове пък, като им се вкарва още въздух, изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Та, умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да остави някакви излишеци в него да има чиста светлина, чисто горение. Гледайте да намерите вашата душа и ще се обърнете навътре към нея.
Като намерите душата си, вие ще чувствувате една
вътрешна
пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад.
Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено.
към текста >>
Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към
чистота
!
Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване.
Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към
чистота
!
Първото, необходимото нещо за вас е вътрешна, душевна чистота. Да се запазиш в чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова.
към текста >>
Първото, необходимото нещо за вас е
вътрешна
, душевна
чистота
.
Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване. Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към чистота!
Първото, необходимото нещо за вас е
вътрешна
, душевна
чистота
.
Да се запазиш в чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова. Като излизате сутрин рано, ето един начин за обновление.
към текста >>
Да се запазиш в
чистота
, това е най-мъчното.
Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване. Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към чистота! Първото, необходимото нещо за вас е вътрешна, душевна чистота.
Да се запазиш в
чистота
, това е най-мъчното.
Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова. Като излизате сутрин рано, ето един начин за обновление. Докато минете тази школа, още много ще се учите.
към текста >>
А когато няма вода, носи
нечистотата
с километри.
Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а друг път отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката - лесно се измива.
А когато няма вода, носи
нечистотата
с километри.
Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си.
към текста >>
97.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
Най-първо ще внесете
чистотата
навсякъде.
И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща. Трябва да започнем с това положение.
Най-първо ще внесете
чистотата
навсякъде.
С чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я.
към текста >>
С
чистотата
ще започнете на физическия свят.
Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща. Трябва да започнем с това положение. Най-първо ще внесете чистотата навсякъде.
С
чистотата
ще започнете на физическия свят.
Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я. Или видиш, че краката ти миришат-умий си краката веднага, за да поддържаш онова Божествено правило.
към текста >>
Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна
чистота
, абсолютна коректност.
Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогаз и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко.“ Защото тази, добрата мисъл е Негова. Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“ Един човек отишъл при един богат търговец и търговецът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ После търговецът имал нужда да отиде при този човек, да му направи някаква услуга. Този човек казал: „Кажете му, че ме няма.“ Търговецът казал: „Ама аз чувам гласа му, как го няма? “ Казали му: „За тебе го няма.“ Духовният свят е крайно взискателен. Там няма извинение.
Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна
чистота
, абсолютна коректност.
Които са готови за бъдещия живот, бъдещият живот такъв трябва да бъде. Ние искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот. В това няма изключение.
към текста >>
То е все
чистота
, защото гледаш ясно.
Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Най- първо, сутрин като станеш, помоли се, даже един час нека дати отнеме. Мисли това и другите работи ще ги свършиш по-добре. Ще забележите, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно имат за миене клепачите. Около 10 пъти на минута ги мият.
То е все
чистота
, защото гледаш ясно.
А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я оставиш за 2-3 минути, то няма да виждаш вече ясно с мисълта си. Ти направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и казваш: „И царят греши, и ангелите грешат“ и ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията. Ангелите са грешили и са понесли последствията.
към текста >>
По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува една аура
вътрешна
, едно ухание и като се образува тази аура, около себе си той започва да усеща, като че е в дома си.
Има някои, които отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни. Всяка една дума в тях има смисъл, не да говори едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена. При добрия човек камъните стават проводници на Божествена сила. Светията дава на своята дреха нещо хубаво, но след време, то се изгубва.
По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува една аура
вътрешна
, едно ухание и като се образува тази аура, около себе си той започва да усеща, като че е в дома си.
Много пъти вие се тревожите, мъчно ви е, понеже нямате една хубава аура. Тук-там ви е продупчена аурата. Създайте си една аура. Това може да стане за 1 година, 2, за 10 години спартански живот. Един сериозен живот, не отшелнически.
към текста >>
Казват: „Тежки времена.“ Не, че животът е тежък, сега хората ходят в една
вътрешна
тъмнота.
Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие. Колко пъти се смущавате. Всеки ден по 10-20 смущения - губи се равновесието. Следствие на това мъчно ще срещнеш хора които да не са нервни.
Казват: „Тежки времена.“ Не, че животът е тежък, сега хората ходят в една
вътрешна
тъмнота.
Някой казва: „Лоши са условията.“ Друг казва: „Лоши са условията.“ Но всички тези условия могат да се подобрят. Тези условия се оазвалят от хората. Един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да дойде и да запали- цял един град. Един човек може да дойде и да научи хората на добро.
към текста >>
98.
9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ
,
Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г
,
ТОМ 12
Обектите на сърцето и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на
вътрешната
.
Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, то е в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън, към света.
Обектите на сърцето и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на
вътрешната
.
Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. „X“ равно на какво е? Ако този кръг изразява един кръг от 10 сантиметра, те са 10 възможности. „X“ може да е равно на 1, „х“ може да е равно на 2, на 3 и т.н., „х“ равно на 10.
към текста >>
В природата всякога има една
вътрешна
обмяна: даваш и вземаш.
Когато светлината пада по естествения наклон, туй наричаме добрия поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл завземат микроскопическо място в организма. Проявата на чувството взема една стомилионна част от милиметъра Не само проявата, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, имат си форма.
В природата всякога има една
вътрешна
обмяна: даваш и вземаш.
Всичко тече, което е вътре; това, което не тече - подразбира се: всичко не тече, което е под това, което тече. Трябва да допуснеш противоречието, за да може да разсъждаваш. „X“ е противоречие, искам да го определя. Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тия форми той върви, върви, докато най-после дойде в една форма, която вас ви е понятна - човешката.
към текста >>
Здравословното състояние зависи от онази морална
чистота
.
Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после, след години, може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден. Човек трябва да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре. Човек не трябва да се гризе, но трябва да има разположение на душата.
Здравословното състояние зависи от онази морална
чистота
.
Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Един човек, когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред Невидимия свят, за да може да обнови душата. Имате един приятел и между вас се ражда един спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога.
към текста >>
99.
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС
,
22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново
,
ТОМ 12
Ще имате пред вид
Чистотата
и Самообладанието.
Ако ви дадат много, не казвайте, че е много, че много ви е дадено; ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете: „Много ми е дадено", утре пък ще кажете: „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започне ту нагоре ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на Окултната школа.
Ще имате пред вид
Чистотата
и Самообладанието.
Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си.
към текста >>
(Отидохме две по две в предверието на
вътрешната
стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас.
Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя? (- „Да готови сме! ") (Аз мълчах, но душата ми говореше) Без никакво колебание? (-„Без никакво! ") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте.
(Отидохме две по две в предверието на
вътрешната
стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас.
Силен трепет изпитваше душата ми. Между две слънца. Две живи слънца - Учителят и тази жива картина в стаята, образ на абсолютна чистота, светлина и Истина. Вълшебното излекуване - от три дена аз бях болна, имах болките на силен плеврит, ходех превита от болки в плешките, не можех да се движа, нито навеждам или изправям. В този час, болестта изчезна и аз се движех съвсем свободно.
към текста >>
Две живи слънца - Учителят и тази жива картина в стаята, образ на абсолютна
чистота
, светлина и Истина.
(-„Без никакво! ") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте. (Отидохме две по две в предверието на вътрешната стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас. Силен трепет изпитваше душата ми. Между две слънца.
Две живи слънца - Учителят и тази жива картина в стаята, образ на абсолютна
чистота
, светлина и Истина.
Вълшебното излекуване - от три дена аз бях болна, имах болките на силен плеврит, ходех превита от болки в плешките, не можех да се движа, нито навеждам или изправям. В този час, болестта изчезна и аз се движех съвсем свободно. Аз бях здрава и нещо ново, нов живот чувствувах в душата си. Сега чувствувам, че живея. Живее се само когато се живее за Господа!
към текста >>
Чистота
и Истина!
Живее се само когато се живее за Господа! Това е второто мое велико преживяване от Учителя. Да живея за Господа! Да слушам Учителя си! Да бъда чиста, чиста, чиста.
Чистота
и Истина!
Това залегна в душата ми. Аз ще слушам само Учителя си и ще следвам Неговия път! След това Учителят продължи: ) Да ви бъде жив образ. Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина.
към текста >>
(Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна
чистота
слегнахме долу.
Това залегна в душата ми. Аз ще слушам само Учителя си и ще следвам Неговия път! След това Учителят продължи: ) Да ви бъде жив образ. Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина.
(Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна
чистота
слегнахме долу.
Това преживяване внесе нещо велико в душата ми. Произнасям Чистота и виждам, че това е Истината. Истината - това е самата Чистота. Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за Чистотата, защото през нея видях Истината. Сега вече имам образ, към който ще вървя!
към текста >>
Произнасям
Чистота
и виждам, че това е Истината.
След това Учителят продължи: ) Да ви бъде жив образ. Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина. (Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна чистота слегнахме долу. Това преживяване внесе нещо велико в душата ми.
Произнасям
Чистота
и виждам, че това е Истината.
Истината - това е самата Чистота. Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за Чистотата, защото през нея видях Истината. Сега вече имам образ, към който ще вървя! Това е Благодат от Бога, това е Любовта на Учителя!)
към текста >>
Истината - това е самата
Чистота
.
Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина. (Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна чистота слегнахме долу. Това преживяване внесе нещо велико в душата ми. Произнасям Чистота и виждам, че това е Истината.
Истината - това е самата
Чистота
.
Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за Чистотата, защото през нея видях Истината. Сега вече имам образ, към който ще вървя! Това е Благодат от Бога, това е Любовта на Учителя!)
към текста >>
Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за
Чистотата
, защото през нея видях Истината.
И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина. (Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна чистота слегнахме долу. Това преживяване внесе нещо велико в душата ми. Произнасям Чистота и виждам, че това е Истината. Истината - това е самата Чистота.
Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за
Чистотата
, защото през нея видях Истината.
Сега вече имам образ, към който ще вървя! Това е Благодат от Бога, това е Любовта на Учителя!)
към текста >>
100.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
В.Търново - София Моята работа този месец е върху ИСТИНАТА Светлина, Истина,
Чистота
.
ПЪРВИ МЕСЕЦ 22 август - 22 септември 1922 г.
В.Търново - София Моята работа този месец е върху ИСТИНАТА Светлина, Истина,
Чистота
.
I. Опитност. 22 август Туй ме натъкна на мисълта: две страни има в Истината: да говоря истината и да мога да я слушам, а и двете неща са еднакво мъчни за мен. Ето моето писмо върху работата за Истината до Сотирка за Учителя, което забавих с шест дена. Мила Сотирке, За работата ми върху Истината 22 август - 22 септември. През целия месец у мен стремежът да бъда истинолюбива растеше.
към текста >>
Само като я произнасях, тя беше светлина за моя ум,
чистота
за моето сърце и сила за моята душа.
22 август Туй ме натъкна на мисълта: две страни има в Истината: да говоря истината и да мога да я слушам, а и двете неща са еднакво мъчни за мен. Ето моето писмо върху работата за Истината до Сотирка за Учителя, което забавих с шест дена. Мила Сотирке, За работата ми върху Истината 22 август - 22 септември. През целия месец у мен стремежът да бъда истинолюбива растеше. В края аз обикнах премного тази добродетел - Истината.
Само като я произнасях, тя беше светлина за моя ум,
чистота
за моето сърце и сила за моята душа.
През този месец различих две положения: Отношенията на хората спрямо Истината и моите отношения към нея. За първото положение констатирах, че почти всички хора с много малко изключение, са фалшиви, неискрени, престорени, всичко е пресилено и неестествено. Никой почти няма да дойде и тъй прямо и искрено да ти каже истината, тъй както си е. Всеки ще се съобрази с тебе, със средата, с общественото мнение и накрай нищо не остава от красивата истина. По отношение на мене, аз различавах две страни на Истината: 1.
към текста >>
Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми
Чистотата
в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота.
Изпращам ти копие от писмото, което изпращам до Учителя. Савка НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2.С2. Доброто никне; Правдата расте; Истината цъвти; Мъдростта върже; Любовта зрее. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот.
Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми
Чистотата
в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота.
Моя мир да бъде с вас. [Материали на Мария Тодорова][1] 14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов. Бог вътре в нас е Любов.
към текста >>
Б Ние сме едно с Любовта и
Чистотата
е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов.
Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот. Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота. Моя мир да бъде с вас. [Материали на Мария Тодорова][1] 14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.
Б Ние сме едно с Любовта и
Чистотата
е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов.
Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта.
към текста >>
А не може да се прояви Любовта, ако няма
чистота
.
Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта.
А не може да се прояви Любовта, ако няма
чистота
.
Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си?
към текста >>
Божествената Любов се проявява при Божествената
чистота
.
Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота.
Божествената Любов се проявява при Божествената
чистота
.
Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота.
към текста >>
Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е
чистотата
.
Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота.
Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е
чистотата
.
Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено.
към текста >>
Божествената Любов и Божествената
чистота
вървят ръка за ръка.
Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата.
Божествената Любов и Божествената
чистота
вървят ръка за ръка.
Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем.
към текста >>
Щом ние сме едно с любовта,
чистотата
е наше достояние.
Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка.
Щом ние сме едно с любовта,
чистотата
е наше достояние.
Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата.
към текста >>
Имаме ли ние тази
чистота
в себе си?
А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние.
Имаме ли ние тази
чистота
в себе си?
Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина.
към текста >>
Нашата сродна Божествена душа живее в
чистота
.
Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си?
Нашата сродна Божествена душа живее в
чистота
.
Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край?
към текста >>
Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и
Чистотата
.
Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем.
Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и
Чистотата
.
Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие.
към текста >>
Но озарена от
вътрешна
светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б.
Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие.
Но озарена от
вътрешна
светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б.
С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТАПроявление на чистотата във физичния святПроявление на чистотата в астралния святПроявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
към текста >>
[Само Божията Истина е Истина]
ЧИСТОТАПроявление
на
чистотата
във физичния святПроявление на
чистотата
в астралния святПроявление на
чистотата
в умствения свят Туй понятие, което имам за
чистотата
, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И.
[Само Божията Истина е Истина]
ЧИСТОТАПроявление
на
чистотата
във физичния святПроявление на
чистотата
в астралния святПроявление на
чистотата
в умствения свят Туй понятие, което имам за
чистотата
, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие.
към текста >>
Да постигна чертите на Божествената
чистота
... (Иоил Гл.
С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТАПроявление на чистотата във физичния святПроявление на чистотата в астралния святПроявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
Да постигна чертите на Божествената
чистота
... (Иоил Гл.
2 ст. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения?
към текста >>
23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата
Чистота
ние не можем да знаем.
[Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТАПроявление на чистотата във физичния святПроявление на чистотата в астралния святПроявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко? Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст.
23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата
Чистота
ние не можем да знаем.
Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина. „Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят.
към текста >>
„Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на
чистотата
във физическия и умствения свят.
23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина.
„Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на
чистотата
във физическия и умствения свят.
Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата. 15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с. Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога. Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта.
към текста >>
„Ние сме едно с любовта и
чистотата
е наше достояние.
Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява в тази любов. Ние сме тази Любов. Ние сме едно с любовта - ние сме едно с Бога.
„Ние сме едно с любовта и
чистотата
е наше достояние.
Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога." „Да бъдем като Бога! " „Да бъдем като Любовта Му! " „Да бъдем без страх и без тъмнина! " „Да бъдем с обич и светлина." „Да бъдем чисти „както е Он чист! " Планинският извор е на 3000 м.
към текста >>
Планинският извор е образ на
чистотата
.
" „Да бъдем с обич и светлина." „Да бъдем чисти „както е Он чист! " Планинският извор е на 3000 м. висок връх и извира между свежа и сочна трева между две малки скали. Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки.
Планинският извор е образ на
чистотата
.
Той е образ на тази чистота, която се не размътва никога. Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи. От това водата се размъти. Когато те търсеха - водата се размъти, аз изсипах малко пръст - частиците пръст пак затърсиха място, след това те улегнаха на дъното, то придоби друг вид, имаше нови форми, нови образи, нови цветове. Водата пак стана бистра и прозрачна.
към текста >>
Той е образ на тази
чистота
, която се не размътва никога.
" Планинският извор е на 3000 м. висок връх и извира между свежа и сочна трева между две малки скали. Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки. Планинският извор е образ на чистотата.
Той е образ на тази
чистота
, която се не размътва никога.
Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи. От това водата се размъти. Когато те търсеха - водата се размъти, аз изсипах малко пръст - частиците пръст пак затърсиха място, след това те улегнаха на дъното, то придоби друг вид, имаше нови форми, нови образи, нови цветове. Водата пак стана бистра и прозрачна. Аналогия... 16 септември 1922 г., 6.15 ч.с., събота Ако направим заключение по аналогия планинския извор превеждаме с астрален и умствен свят.
към текста >>
„Тази
чистота
, за която ви говоря, тя е необикновена
чистота
.
В началото има един прибиране от периферията към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството. Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце.
„Тази
чистота
, за която ви говоря, тя е необикновена
чистота
.
Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов.
към текста >>
Необикновена
чистота
на сърцето." Тази необикновена
чистота
можем да изразим образно като дете или като бяло цвете.
Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота.
Необикновена
чистота
на сърцето." Тази необикновена
чистота
можем да изразим образно като дете или като бяло цвете.
Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят.
към текста >>
Тя е
чистота
на детето, което се усмихва на Слънцето.
Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг.
Тя е
чистота
на детето, което се усмихва на Слънцето.
Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувствува радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава.
към текста >>
Тя е
чистота
на цвета, който люби Слънцето.
- Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето.
Тя е
чистота
на цвета, който люби Слънцето.
Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувствува радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава. Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си.
към текста >>
Тя е
чистота
на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия.
Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят.
Тя е
чистота
на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия.
Тя е чистота, при която се чувствува радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава. Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае. „Ние те познаваме, както Ти ни познаваш! " По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея.
към текста >>
Тя е
чистота
, при която се чувствува радост и веселие,
чистота
, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава.
Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия.
Тя е
чистота
, при която се чувствува радост и веселие,
чистота
, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава.
Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае. „Ние те познаваме, както Ти ни познаваш! " По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея. Тя просиява, просветва и тя вижда себе си светяща.
към текста >>
„Ние се любим, както Ти ни любиш"
Чистотата
кърми Любовта." „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Те ..., те - тези, в които любовта живее като принцип - те ще видят Бога, защото „Бог е Любов".
Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае. „Ние те познаваме, както Ти ни познаваш! " По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея. Тя просиява, просветва и тя вижда себе си светяща.
„Ние се любим, както Ти ни любиш"
Чистотата
кърми Любовта." „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Те ..., те - тези, в които любовта живее като принцип - те ще видят Бога, защото „Бог е Любов".
Те могат вече, те знаят вече да виждат себе си, те виждат в себе си живата Любов, те виждат себе си, че сами са тази жива любов и „те виждат Бога"... Fir fur fen Tao bi Aumen 6.30 ч.с. Пентаграмата Живата пентаграма това е човека. Главата, две ръце и двете нозе. Главата - истината, десният крак - правдата, дясната ръка - мъдростта, левия крак - добродетелта, лявата [ръка] - любовта. Тези пет точки са пет центъра през които непрестанно се изливат токове, протичат енергиите.
към текста >>
Ще се стараеш да приложиш
чистотата
по отношение на твоето тяло.
И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка. И шепна: „Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост! Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост! " 20 септември 1922 г., 6.15 часа сутринта, сряда Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 1.
Ще се стараеш да приложиш
чистотата
по отношение на твоето тяло.
То сега е в един процес на чистене. Аз работя в него. Ще се вслушваш в тихия глас - гласът на Господа и днес през целия ден ще се стараеш да изпълниш най- съвършено това, което ще ти пошепне Господ вътре в тебе. Внимавай, вслушвай се, да не изпуснеш една Негова дума. Ти в тази стадия на развой, живееш най-вътрешния живот - всичко у тебе е съсредоточено вътре - но иде време да преминеш в другото състояние - чрез вслушване във вътрешния глас ти ще научиш законите, да можеш правилно да преминеш в другото състояние.
към текста >>
Любовта или
Чистотата
?
в. с. п. л. и. н. с. е. с. Б Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват. В любовта няма време. Кое трябва да бъде по-напред?
Любовта или
Чистотата
?
Любовта ли ще произведе чистота или чистотата ще роди Любовта. Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога.
към текста >>
Любовта ли ще произведе
чистота
или
чистотата
ще роди Любовта.
Б Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват. В любовта няма време. Кое трябва да бъде по-напред? Любовта или Чистотата?
Любовта ли ще произведе
чистота
или
чистотата
ще роди Любовта.
Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае.
към текста >>
Чистотата
е краен резултат от един завършен процес.
Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват. В любовта няма време. Кое трябва да бъде по-напред? Любовта или Чистотата? Любовта ли ще произведе чистота или чистотата ще роди Любовта.
Чистотата
е краен резултат от един завършен процес.
(„Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка.
към текста >>
Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната
чистота
в която е била преди създание мира.
Виждай се винаги като лъч от Голямото Слънце и тъмнината няма да има власт над теб. Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата.
Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната
чистота
в която е била преди създание мира.
Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си. „Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина.
към текста >>
Значи любовта трябва да дойде, за да произведе
чистота
.
Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира.
Значи любовта трябва да дойде, за да произведе
чистота
.
Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си. „Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина. „Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н.
към текста >>
Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната
чистота
в себе си.
Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта.
Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната
чистота
в себе си.
„Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина. „Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Няма Добродетел като Божията Добродетел Само Божията Добродетел и Добродетел 25 октомври 1922 г., сряда „Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша.
към текста >>
„Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на
чистотата
.
Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си.
„Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на
чистотата
.
Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина. „Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Няма Добродетел като Божията Добродетел Само Божията Добродетел и Добродетел 25 октомври 1922 г., сряда „Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света, ако не този който вярва, че Исус е Син Божи?
към текста >>
Бих казала, че там законът на
чистотата
ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина.
Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си. „Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата.
Бих казала, че там законът на
чистотата
ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина.
„Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Няма Добродетел като Божията Добродетел Само Божията Добродетел и Добродетел 25 октомври 1922 г., сряда „Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света, ако не този който вярва, че Исус е Син Божи? Знаем още че Син Божий дойде и даде нам разумение да познаваме истиннаго; и в истиннаго сме, сиреч в Сина му Исуса Христа.
към текста >>
Чистотата
, това е един дълъг процес на чистене.
Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани. Ако потеглите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите - следващият център, значи знанието в света се придобива само чрез слушане." (Мъчението, стр. 60,61) 2 ноември 1922 г., четвъртък, 7часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б.
Чистотата
, това е един дълъг процес на чистене.
Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане. Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов.
към текста >>
Но в процеса на
чистотата
влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане.
60,61) 2 ноември 1922 г., четвъртък, 7часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б. Чистотата, това е един дълъг процес на чистене. Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло.
Но в процеса на
чистотата
влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане.
Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата... ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] до страница 654 [2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка
към текста >>
Чистотата
се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето.
с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б. Чистотата, това е един дълъг процес на чистене. Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане.
Чистотата
се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето.
Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата... ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] до страница 654 [2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка
към текста >>
НАГОРЕ